Когато става дума за конгрес на БСП, първата асоциация извън пълната с червени тоалети зала са шушуканията по ъглите, битките на лобитата и задкулисните договорки, безсънните нощи със спящите по креслата хора.

Защото най-важното винаги се случва в малките часове.

Няма висш червен форум, на който делегатите да са гласували, преди децата вкъщи да са си легнали. Такива

нощни бдения не

се случват в нито една

друга партия.

За конгресите на столетницата, които се свикват само за да се приеме платформа за изборите, няма да говорим. Те приключват по светло, защото не решават кадрови промени по върховете.

При другите обикновено голямата интрига е изборът на председател, но никак не е маловажен и вотът за Национален съвет. Този път лидерският въпрос бе решен в началото на месеца, когато Корнелия Нинова бе избрана чрез гласуване на социалистите в цялата страна.

Затова ключовият въпрос на изминалия 50-и поред висш форум остана съставът на пленума.

Ако коридорите имаха памет и прожектираха случващото се като на филм, щеше да се види как всяка година в края на деня делегатите,

оклюмали от дългите речи, се редят на опашка

пред урните.

Членовете на изборните комисии трудно държат очите си отворени. Но сега точно не трябва да заспиват. Настъпил е решаващият момент.

Делегатите са се разпределили на групички в кулоарите - по градове и по лобита. Наобиколили са своя лидер, който диктува имена от т.нар. шпаргалки (пищови - в превод от руски, но в БСП обичат изразите от съветско време).

В изборните комисии всяко крило също има свои

хора, които следят

дали договорената бройка ще излезе.

По неписана, но тачена традиция бюлетините се броят по тъмно от хора, пристигнали в ранни зори, за да чуят химна, Интернационала и Одата на радостта. Ако са от провинцията, са пътували от първи петли и трябва да издържат и следващия ден с изказвания, речи, платформи и решения. Всичко това е част от битката за влияние и играта на нерви.

Може би термините "нощни бдения" или "безсъници в червено" за избор на членовете на пленума трябва дори да залегнат в устава. В крайна сметка тенденцията е устойчива. Тя не се променя, откакто Тодор Живков бе свален от първия пост в БКП, чиято наследничка днес е БСП. В документите може да се запише:"Делегатите на нощното бдение гласуват за членове на Националния съвет" или "Безсъниците в червено решиха".

Кой е бил първият

подобен конгрес?

Вероятно още през 1990 г.,

когато партията се преименува. И така вече 30 години.

Защото

всяко следващо ръководство има интерес да се задържи дълго на власт

в партията. Само това може да му гарантира да влезе в управлението на страната, ако БСП спечели изборите или се класира с достатъчно добър резултат, за да влезе в коалиция.

Ако заспиш, няма да станеш нито министър, нито шеф на агенция, нито депутат. Затова безсъниците в червено ще продължат до безкрай.