Обичам София през ранния септември! Когато е все още топло през деня и леко студено сутринта. А улиците ухаят на печени чушки, грозде и круши! Последните 20 години толкова хора придойдоха в София, градът стана двоен, но колко малко хора могат по душа да се нарекат софиянци... За мене определението за Софиянец, не е колко поколения назад си от шоплука, а да познаваш и обичаш града! Да го усещаш! Аз не мога без София! Където и да живея по света, периодично имам нужда да се връщам и зареждам в моя град! И ми е болно като видя в какво е превърнат последните 10 години! Болно ми е за разкопаните и мръсни улици, за кривите павета и мурдарски нахвърляните плочи на тротоарите! Избеснявам, когато чуя, че някой живее тука от години, а не знае къде е Народния Театър или къщата на Яворов... Радвам се на всяка нова квартална бакалница, баничарница, на пазара и на книжарниците, на малкото останали паркове. Дано осъзнаем, че София е нашия град и има нужда от нашата любов, а не само да плюем по столицата. Не забравяйте и че София означава Мъдрост!

*От фейсбук