Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Старецът в Язд, който може би знае отговора за края на света

Фейсбук всеки ден играе ролята на оросител на спомените. И днес ме върна пет години назад, когато бях в Язд, Централен Иран. Там е сърцето на зороастризма - първата религия, за която знаем, че е проповядвала единобожие. На това място все още се издигат добре запазени кули на мълчанието. Наричат ги "дахма". Утъпканата земя към върха на възвишението е символ на последния земен път, а горе - в центъра на кулата - е порталът към отвъдното. Зороастрийците носят и оставят там телата на своите мъртви, за да бъдат изядени от лешоядите. Тези птици, смятани за свещени, имат много важна роля в погребалните ритуали. Зороастрийците вярват, че когато смъртта настъпи, тялото бива нападнато от зли сили, наречени "наса". Лешоядите прогонват тези демони, успокояват духа на починалия и го пренасят на крилете си в отвъдното. След време, когато от мъртвия останат само костите му, идва насасалар. Той не е нито птица, нито демон, а жив човек. Смъртен като всички хора, но пазител на древен ритуал и знания. Насасалар събира костите и ги подрежда грижливо в специална урна в центъра на кулата.

В Иран излагането на трупове в кулите на мълчанието е забранено със закон от 1970 г. Това засяга и 20-хилядната зороастрийска общност в Язд. След като разгледах кулите, в които не е останала и костица даже, слязох в подножието им, където намерих да седи един старец. Беше на 95 години - последният жив насасалар на Язд, а може би и в цял Иран. Седеше си там, на своя свещен пост, въпреки че ритуалът със събирането на костите не се извършва от 45 години. Този жрец на зороастрийския бог Ахура Мазда сякаш изглеждаше да е забравен от времето, от хората, и от лешоядите дори. Очакващ спокойно съдния си ден. Всъщност, рядко си даваме сметка, че идеята за края, за Апокалипсиса, идва именно от зороастрийската религия. Нейният пророк Заратустра говори за битка между бога на истината и силите на лъжата, в която човек трябва да избере една от двете страни, а когато тази битка свърши - идва съдният ден. И тогава апостолите на лъжата ще потънат в реки от пламтящ метал, а праведните ще живеят във вечна младост в съвършения свят на безвремието. Точно Заратустра налага за първи път и представата, че земята е уникална и върви към своя предопределен край, а душата е вечна. Така животът не изглежда бегъл, незначителен, нито пък душата е пленница в безкрайната върволица от прераждания в беди, битки и болести. Обичните ни покойници не са изгубени завинаги. Убитите, унизените, пренебрегнатите с надежда очакват справедливост....

Този митологичен модел се оказва толкова успешен, че е взаимстван от израилтяните, а християните и мюсюлманите след това въздигат Страшния съд до център на вярата. Оттогава Апокалипсисът владее надеждите и страховете на милиарди хора по света.

Прииска ми се да мога да се върна в Язд, да намеря онзи старец в подножието на кулите и да го питам разни неща. Може би знае отговора за края на света.

Ако все още е жив, днес трябва да е навършил 100 години.

*От фейсбук