Днешната дата е дата-граница, отворена рана в тъканта на цялото общество. Ден, в който предателството на националните ни интереси и войнстващата посредственост си устройват кървав банкет.
9-ти септември не е лична и семейна трагедия, а е антитеза на Съединението, отричане на възрожденския ни идеал, унищожение на традицията, семейството, християнското ни битие.
Окървавените ръце на наследниците на този мракобесен и най-тъмен в новата ни история период, когато българи убиват българи, вместо днес смирено да поискат прошка от народа си - точат зъби и произнасят гръмки декларации за възхвала на чужди режими.
Метастазите на тази безочливост живеят още в крехкото тяло на нашето общо живеене и наш национален, наш християнски и цивилизационен дълг е не просто да помним, а с всички сили да отстояваме невъзможността безуките и войнстващите да властват отново над свободния човешки дух.
Светла да е паметта на жертвите на кървавия преврат и нека не допускаме никога повече най-недостойните да водят!
За да я има България!