Приемането му се забавило с още 3 години

До последно не вярвал, че депутатите ще гласуват възстановяването на плащанията по външния дълг

Като финансов министър Стоян Александров оттегля отчета за изпълнението на държавния бюджет за 1992 г. след публикация в "168 часа". Документът се приема чак 3 години по-късно, когато премиер е Иван Костов. Това разказа пред вестника бившият шеф на Сметната палата, а по онова време заместник-председател на бюджетната комисия в парламента и соцдепутат Георги Николов.

Починалият на 24 август финансист се решил на тази кардинална стъпка, след като репортер на вестника открил, че

бюджетът е

с излишък,

но в параметрите му нямало обяснение за него.

Защо отчетът се внася 2 години след изтичането на календарната година? Причината е, че такива са били действащите тогава законови правила, останали от времето на Тодор Живков.

Именно Александров е автор на Закона за устройството

на държавния бюджет, по който се стартира новата процедура, важаща и до днес. Сега отчетът за предишната година се включва в проекта за следващата.

"След публикацията в "168 часа" се вдигна шум и имаше дебати в Народното събрание. Стоян, когото познавам от студент, защото е завършил една година след мен в Свищов, каза, че ще помоли премиера проф. Любен Беров да оттегли отчета - разказа Георги Николов. - Спомням си заседанието на председателския съвет при Снежана Ботушарова.

Думите му бяха следните: "Като дойде на проверка Сметната палата, не искам да се окаже, че съм внесъл отчета в нарушение"."

Няколко часа по-късно документът е изтеглен. По-късно по настояване на депутатите Стоян Александров отишъл в парламента и

представил доклад

за корекциите

в бюджета

и как се е формирал излишъкът. Обяснил, че се е получил заради закрити извънбюджетни сметки, а средствата от тях били прехвърлени в хазната. Заради това

отчетът за 1992 г.

е приет чак

през 1997-а

Според Николов след оттеглянето от страна на Стоян Александров въпросът е повдигнат отново за дебат в пленарната зала и по предложение на Венцислав Димитров е отнесен до Сметната палата.

"Не помня всички отчети. Тези документи се гласуваха напълно формално, никой не се задълбочаваше. Минаваха като ратификациите. Даже ратификациите бяха на две четения, а въпросните отчети само с еднократно решение", обясни бившият син депутат Венцислав Димитров.

Парламентът извикал Николов, който вече бил шеф на институцията. "Казах, че са минали 4-5 години и е трудно да се рови из архивите по таваните, за да се направи детайлна проверка. Данните вече бяха официално публикувани в Националния статистически институт. Световната банка и Международният валутен фонд разполагаха с тях и едва ли нещо може да се промени.

Предложих да гледаме бъдещето

и да се учим от грешките си", добави Николов.

По онова време Стоян Александров вече е шеф на Централна кооперативна банка и не присъства на заседанието.

Колегите му си спомнят, че и преди, и след това е бил много коректен човек и прекалено строг. Неслучайно студентите му го наричали Малката секира. Носела му се славата, че трудно пише различни от двойката оценки.

Дъщерята на Георги Николов също се явила на изпит при Стоян Александров и получила тройка въпреки сериозната си подготовка. След известно време двамата финансисти се видели и Николов разказал на Александров за ниския успех на дъщеря си. "Той ме попита: "Защо не се обади?", на което аз му отговорих:

“Ако се бях обадил, щеше да й

пишеш двойка.”

Самият бивш финансов министър бил много старателен към работата си и много принципен. Бил изключително точен в оценките си.

Толкова бил отдаден на работата си, че никой не се сеща да е имал хоби за свободното си време.

"Беше много затворен и свит човек, свенлив. Може би затова делото, което му заведоха за лихварство, го изтощи психически. Беше болезнено чувствителен на тема точност и вероятно много го е обидило", каза Кольо Парамов.

Той разказа как Стоян Александров успява да започне връщането на външния дълг, замразено от Андрей Луканов.

До последно финансовият министър не вярвал, че депутатите ще приемат Закона за брейди облигациите, който уреждал взаимоотношенията на България с 396 частни банки кредиторки. Към тях страната ни имала

общ дълг 10,560 млрд. долара,

а с проекта се опрощавала почти половината от него - 49,3%. Това е един от големите удари на финансиста.

Текстът е внесен от един-единствен депутат - Кольо Парамов. Приемането му отнема 202 календарни дни. Ако не е бил приет до края на юли 1994 г., България е трябвало да плати 1 милиард долара междинни лихви за август и септември.

"Правихме няколко опита да го гласуваме, но удряхме на камък. Не можехме да намерим необходимите 121 души, за да мине в залата. Аз поканих 22-ма души да станат съвносители с мен, но те отказаха - разказа Парамов пред "168 часа". - Затова внесох проекта сам 10 минути преди изтичането на крайния срок на 20 юли в 18 часа.

На същия ден казах на Стоян Александров:

“И двамата осъзнаваме тежестта

и голямата отговорност на този акт. Ще подам документа, ти ела в петък и да приключваме с това". А той ми отговори: "Ако стане, ще бъде истинско чудо." На следващия ден никой не се изказа в залата, но законът изненадващо беше приет единодушно."

Преди това имало много несъгласни. Провеждали се няколко срещи, между които една между Кольо Парамов, Иван Костов и Соломон Паси, както и друга - с управителя на Югославската централна банка в Белград проф. Драгослав Аврамович.

След като законът станал факт, президентът Желю Желев дал прием в тесен кръг в резиденция "Бояна". Извикал Парамов и Александров и им

разказал за разговора си на 4 очи с представителя на Дойче банк,

оператор по разговорите за дълга. Предал им благодарностите на германския финансист за бързото решаване на проблема.

Горе-долу по същото време финансовият министър въвежда ДДС и касовите апарати. Дотогава всичко е на хартия, писано с химикалки. След края на мандата на Любен Беров го спрягат за нов премиер, но тогава БСП взема абсолютно мнозинство и избира своя лидер Жан Виденов. Стоян Александров пък оглавява последователно Централна кооперативна банка и Д банк.

Кариерата му не е свързана само с цифрите. През 2003 г. той е кандидат за кмет на София, но

губи на втория тур с изключително малка разлика - около

34 000 гласа,

от Стефан Софиянски. Тогава бившият финансов министър е издигнат от инициативен комитет и подкрепен от БСП. Зад него са влиятелни по онова време фигури - Сергей Станишев, Румен Овчаров, Георги Първанов.

Кандидатурата му никак не е случайна. Две години по-рано той е част от т.нар. Клуб 100, който президентът формира като потенциална банка с кадри за бъдещо управление на социалистите. Малката секира е един от кандидатите за премиер. Но тогава изборите печели царят и Стоян Александров не влиза в кабинета.

Става депутат само за един ден

и си подава оставката веднага щом се заклева.

По-късно се включва в проекта на Татяна Дончева "Движение 21", но оттам също не успява да влезе в управлението. Когато през 2018 г. е обвинен, че е давал незаконно лихви от антикорупционната комисия, отговаря пред в. "24 часа", че е отпускал само собствени пари с платени данъци и декларирани пред НАП.

Смъртта му е вследствие на два инсулта, а накрая е бил и в кома след падане.