Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Очевидци от Бейрут: Сякаш падна ядрена бомба

Бях там само 30 минути преди експлозията и честно казано, все още не вярвам, че сме живи". Мислех, че това е цунами или бомба, или дори ядрен взрив - казва пред Dezeen.com архитект Лина Готмех, която преживява масивната експлозия на 4 август в Бейрут, докато седи в крайбрежно кафене. Тя е в Бейрут, където току-що завършва първия си архитектурен проект - жилищния комплекс "Каменна градина", който се намира на около километър от мястото, където е станала

експлозията

Огромната химическа експлозия в пристанището на Бейрут, опустошила големи части от ливанската столица и отнела над 150 живота, остави кратер с дълбочина 43 метра и доведе до оставката на правителството.

Кратерът е много по-голям от този, останал след огромния взрив през 2005 г., който уби бившия премиер Рафик Харири – той бе

с радиус 10 метра

и дълбочина два метра, според международния трибунал, разследващ убийството.

"Тъй като е край морето, експлозията беше много мощна. Водата пое много от заряда й" - допълва Готмеx пред Dezeen. Тя вижда

червени

изпарения, излизащи от водата. "Беше сюрреалистично, защото не може да разбереш дали е бомбардировка от самолет, природно събитие или нещо химическо, защото изпаренията са с напълно различен цвят."

След експлозията архитект Лина Готмеx остава на мястото на произшествието със сина си. "Просто оставаш на място, защото не знаеш какво ще се случи, ако напуснеш – като на война, идва една бомба и после очакваш друга, така че застиваш на място и чакаш да разбереш какво се случва - обяснява тя. – После

виждаш последствията

Домът на сестра ми беше напълно разрушен, осемгодишният ми племенник - ударен от разбито стъкло. Офисът на партньора ми напълно се срина – таванът му беше разрушен и стъклени панели с височина четири метра бяха изпотрошени."

"На следващия ден веднага отидох да видя обекта, който проектирах - разказва архитект Готмех.- Треперех, защото е наблизо до експлозията и не знаех какво ще видя. Беше там, просто стоеше, но

стъклото беше напълно разбито

Сякаш е имало ядрена бомба.

Само няколко апартамента бяха заети, а наемателите и хората, работещи по проекта, всички бяха избягали и са невредими." Тя признава, че е възнамерявала да проектира сградата като бункер или защитен щит за града. "Чудех се как архитектурата може да служи като място за подслон."

"Никой не може да си представи мащаба на бедствието. Това е повече от апокалипсис. Целият град е в развалини" - споделя съоснователят на дизайнерско студио T Sakhi г-жа Теса Саки, която е в къщата си на четири километра от експлозията. "Мислех, че има силно земетресение и тъй като живея в типична стара ливанска къща, се страхувах, че може да се срути - казва тя пред Dezeen. - Грабнах двете си кучета и следващото, което си спомням,

беше масивен

звук от експлозия Прозорците ми паднаха, стъклото се разпиля по пода, падаха тавани и стени, взривяваха се предмети и имаше огромен дим." Саки се опитва да се добере до единствената стая в къщата си без прозорци, нещо, на което родителите й и сестра й са я учили по време на ливанската гражданска война, но таванът там е паднал.

"Всеки един човек в града и покрайнините е бил

близо до смъртта

и има физически и емоционални травми, които ще носим до края на живота си - споделя тя. - Мащабът на експлозията и размерът на щетите, които тя причини, са огромни и ще минат години, преди всичко това да се възстанови отново."

Местният архитект Жан-Марк Бонфилс е сред загиналите. Редица сгради в града са разрушени или

силно повредени,

сред които и офисът на електроенергийната компания Electricite du Liban и музеят Сурсок.

"Основният офис на PSLab го няма, изтрит е от лицето на земята" - споделя Рания Аббуд, директор по комуникациите на дизайнерското осветление PSLab в Бейрут. Според нея

голяма част

от квартала около централата на компанията също е била унищожена, но тя е убедена, че ще бъде възстановена. "В нашия квартал имаше малка колекция от стари ливански къщи - тях най-вече ги няма" - продължава тя.

Нарастване на гнева срещу "корумпираното правителство"

Взривът със силата на земетресение с магнитуд 3,3 бе предизвикан от пожар в пристанищен склад, където огромна пратка от 2750 тона амониев нитрат, химикал, който може да се използва като тор или като взривно вещество, е стояла складирана при неподходящи условия с години, според властите. Огромният взрив рани най-малко 6000 души и стана причина за

разселване

на над 300 000 ливанци от разрушените им домове.

Хората от Бейрут излязоха, за да помогнат за възстановяването на града и връщането на живота към нормалното му състояние, но жителите са гневни. Информацията, че химикалите са стояли на склад години наред като бомба със закъснител в сърцето на столицата, е шокиращо доказателство за много ливанци за прогнилия държавен апарат. В неделя демонстранти призоваха за подновяване на антиправителствените митинги, след като през нощта разгневени протестиращи щурмуваха няколко министерства, преди да бъдат прогонени от армията. Това е нова тактика на протестното движение, което се появи миналия октомври и иска отстраняване на политическата класа, дълго време обвинявана в неспособност и корупция.

"Има натрупан

много гняв

срещу правителството и срещу небрежността на администрацията – казва архитект Готмех. - Хората искат да променят това." Аббуд е ядосана: "Пет години живеем с тези опасни химикали под носа си".

Според Саки няма признаци за помощ от страна на ливанското правителство на място.

"Френските и немските специалисти присъстват, вчера френският президент беше сред нас по улиците - казва тя. - Но никой от нашите т.нар. ливански авторитети не помага и ние се бунтуваме срещу правителството след революцията ни през октомври 2019 г. Животът на хората е опустошен – допълва тя. –

Домовете ни бяха единственото ни сигурно убежище в тази нестабилна страна. Сега не ни остава нищо. Скръб и траур, заради приятелите и семействата, които загубихме и бяха ранени. И гняв. Масов гняв към нашето корумпирано правителство за техните 40 години убийства и престъпни деяния."

Експлозията

опустоши някои от най-известните исторически и архитектурни забележителности на града, музеи, галерии, болници, резиденции.

"Те оцеляха след 15-годишната гражданска война, но не и при тази експлозия, ето колко силна беше тя - казва Саки. - Електрическите, механичните и водопроводните работи в момента са немислими поради нашата финансова и икономическа криза. Нямаме никакви пари, за да купуваме, нито да внасяме нещо."

След трагедията светът се пита защо хиляди тонове високоексплозивен амониев нитрат са се съхранявали като бомба със закъснител в пристанището.

Разследването работи по няколко версии. Френският експерт по криминалистика Доминик Абенанти казва, че експлозията "изглежда като злополука", но е рано да се правят изводи. Франция, която има близки връзки с бившата си колония, изпрати 22 следователи.

Френската полиция би могла да разпита свидетели или заподозрени, твърди Ерик Беро, началник на отдел, участващ в разследването. Засега френският екип разделя зоните с ливанските си колеги и използва дронове за проучване на района.

"Зоната е огромна. Предстои титанична работа - казва Беро. - Разследването се усложнява от политическата и икономическата ситуация в Ливан."

Има и други версии. Германският в. "Билд" лансира версията, че организацията Хизбула участва в трагедията, ако не е и единствено отговорна за нея. След като корабът Rhosus акостира на пристанището, вероятно поради механична повреда, той е задържан. Предполагаемите купувачи в Мозамбик не се появяват. Собственикът на плавателния съд изчезва с парите си и оставя товара с амониев нитрат. Има съмнение, че предполагаемата доставка на стоки за Африка е била само предлог за доставяне на експлозиви до обсега на Хизбула, нещо, което организацията отрича.

През 2015 г. товарът е разтоварен на брега: в същия 12-и склад, който първо се запали във вторник, а след това се превърна в епицентър на мощна експлозия. Складът не е особено защитен и климатизиран, както предвиждаха стандартите за безопасност за съхранение на амониев нитрат в други държави.

Защо товарът

не е преместен

на друго място?

Вероятно от пристанищната администрация са подавани заявления през 2014, 2015, 2016 и 2017 г. за изкарването му от пристанището. Ливанската компания Majid Shammas & CO. предлага да купи почти 3 хиляди тона от стоварените на пристанището експлозиви в началото на 2014 г. Компанията

тайно е продавала експлозиви

на сирийския лидер Асад още през 2013 г., един от най-близките съюзници на Хизбула. Митническите документи, с които разполага "Билд", показват, че през август 2016 г. и юни 2017 г. двама митнически директори оказват натиск върху ливански съд, за да одобри закупуването на веществото от фирма, близка до Хизбула. В документите се говори за "опасни материали", "които се съхраняват в склад при неподходящи външни условия". Товарът, по препоръка на армията, е могъл да бъде продаден и на ливанската компания "Маджид Шамс", специализирана в експлозиви. Това е отказано от съдия.

Разследване на "Билд" показва, че между 2012 и 2016 г. представители на Хизбула се опитват по други начини да получат достъп до складирания на пристанището амониев нитрат. Целта вероятно е била да се нанесат удари по еврейски и израелски цели. Следователно между доставката на амониев нитрат в Бейрут и новите опити на Хизбула да получи достъп до химикала има връзка. Този извод се налага и от информацията, че

пожарът в склада

е започнал по време на заваряване

на портите на сградата. Митническите служители са се опитали да защитят експлозивите от кражба, съобщават местни медии.

Президентът Мишел Аун каза пред медии, че преди седмици е получил информация за опасния материал и "незабавно е разпоредил" военни и служители на сигурността да се погрижат за него. Коментарите на Аун са потвърждение от най-високо място, че висшите политици са били наясно със запасите.

Дезинформацията в социалните медии насочва фокуса на вниманието и към Израел като потенциален виновник, но израелски служители отрекоха каквото и да било участие в предполагаем атентат и предложиха помощ на Ливан.