Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Народното събрание - история с бомби, гробища, бръмбари, катун и протести На мястото на Народното събрание е имало цигански колиби, пише Иван Вазов.

Под старата сграда е имало римски и турски траурни парцели

Депутатите първо заседавали в дъсчена барака на театрална трупа в Градската градина

Там е заровен Васил Левски, но още на сутринта трупът му изчезва

Полуразрушено е при бомбардировките на 10 януари 1944 г., после му монтират подслушватели

"Тук има много негативна енергия, постоянно ме боли главата - това повтарят почти всички, стъпили в сградата, в която 135 години депутатите творят закони и решения и където последният звънец удари на 31 юли. Отрицателните и вредните излъчвания може и да са внушение, но е факт, че историята на постройката е свързана със смърт, разрушения, ранени, подслушване и протести. Иначе тя е паметник на културата от национално значение.

Теренът е предоставен от някогашното Софийско градско общинско управление, но преди векове на това място се е намирало старо римско, а впоследствие и т.нар. турско позорно гробище за престъпници. В древна Сердика тук са погребвали мъртвите. Някои изследователи твърдят, че

центърът на траурния парцел е бил точно под кабинета на председателя

на парламента, който е разположен в източното крило (до градинката срещу Софийския университет). Векове по-късно екзекутираните като престъпници са били заравяни от османците до северния вход, където е делничният вход за народните представители (към храм-паметника "Св. Александър Невски").

Теренът е близо до мястото, където е било бесилото на Васил Левски на днешния площад "Паметника Левски". След обесването на Апостола турските власти са го откарали в позорното гробище. Но още на следващия ден дупката се е оказала празна и оттам нататък пътят на костите му се губи. И версиите за това къде са се озовали, са много.

До края на XIX век мястото на некропола, където е бил трупът на Васил Кунчев и където попада доскорошната сграда на парламента, е било извън София. Когато градът става столица, новата власт започва да мисли за строеж на обществени и административни сгради.

В този момент вместо парламент на пл. "Народно събрание" има ромски катун. Ето какво пише Иван Вазов: "Мястото, дето днес горделиво се извисява зданието на Народното събрание, тогава беше купище извън града.

"Няколко цигански колиби бяха разпънати там";

През февруари 1884 г. второто правителство на Петко Каравелов (Либералната партия) взема решение да се построи здание за Народното събрание.

Проектът е изпълнен само за няколко месеца - от първата копка на 4 юли до тържественото освещаване на 25 ноември. За целта от бюджета са отпуснали 220 хиляди френски франка. По онова време левът е бил приравнен към франка, чиято днешна стойност е 3,27 евро. Така излиза, че

за построяването на емблематичната сграда са отишли 1,4 млн. лв.

сегашни пари. А за облицовката й са поръчани материали от Австро-Унгария.

Преди да бъде издигнато познатото здание, депутатите заседават във Велико Търново, Свищов, а после в Клуба на руските офицери (Военния клуб) в София, както и в гимназия на ъгъла между улиците "Московска" и "Дунав".

Иван Вазов разказва, че

първото обиталище на депутатите е дъсчена барака на театрална трупа в Градската градина.

"Народното събрание се събираше в бараката, в която амбулантната трупа на Георгя Попова даваше представленията си." Паянтовата постройка изгаря до основи.

Амбициозната задача да сътвори дом за законодателите на нова България правителството поставя на следвалия в Австрия и Швейцария и проектирал Скупщината в Белград архитект Константин Йованович. Той решава да я декорира в неоренесансов стил, който следва и при втория етап, в който е изградено двуетажното северно крило (1896-1899 г.). Третият (1925-1927 г.) е дело на архитекта на Съдебната палата - Пенчо Койчев. Негово е решението за разширението откъм северната страна, където е построен отделен вход, от който днес влизат депутатите, фоайе, внушителни колони, кулоарите, стаите на парламентарните групи и библиотеката.

През 1885 г. - няколко месеца след като е издигната, сградата е била превърната в лазарет, където са били лекувани ранените по време на Сръбско-българската война. Следват периоди на бурни политически сблъсъци и войни, когато поредни състави на Народното събрание оцеляват по няколко месеца след избирането си и са принудени да се разпускат заради скандали с правителството или княза. Идват Деветоюнският, а после и Деветнайсетомайският преврат - парламентът не заседава, а партиите - забранени.

Така сградата опустява в продължение на 4 години.

Въпреки липсата на законодателна дейност девизът "Съединението прави силата" е заличен

и сменен с "В единението е силата". Старият надпис е възстановен след 1944 г.

Но малко преди това - по време на голямата бомбардировка над София от страна на съюзническите сили на 10 януари, части от парламента са били разрушени. След 9 септември в продължение на 45 години сградата е на особена почит. Но след 1989 г. става ясно, че не всичко е толкова безоблачно, както изглежда. Свидетели разказват, че вътре е имало монтирани бръмбари. Народната власт е нямала доверие дори на своите избраници.

Бивши депутати разказаха пред "168 часа", че са

видели как са демонтирали старите подслушвателни устройства по плана, по който са били вградени

- в кулоарите, в меките фотьойли и в кабинетите. Свалянето на старата техника станало през 2000 г. по време на ваканцията, малко след скандала с бръмбарите в жилището на тогавашния главен прокурор Никола Филчев.

"Целите тавани бяха надупчени и оттам стърчаха кабели. Като че бомба беше паднала. Преброих ги - в кулоара бяха 15, а в нашата стая - 5. Дори и схемата на разположението на подслушвателите бяха оставили навън и я видях с очите си. По нея демонтираха бръмбарите", разказа бивш депутат. Според него инсталацията е била разположена в специална стая. Нарочен служител отговарял за техниката.

Възможно е бръмбарите да са били монтирани по време на частичните преустройства по времето на Тодор Живков. През 1962 г. в зданието е инсталирана дървена ламперия от славонски дъб, през 1977 г. и 1985 г. са реновирали обзавеждането.

През 80-те години властта е начертала план за евакуация на народните представители. Може би са се опасявали от безредици.

Подготвили схема за строеж на подземия, които да свържат Народното събрание със Софийския университет

и дори започнали работа. Но идеята не е била осъществена, защото идва демокрацията и сменя дневния ред. Понеже сградата няма дълбоки основи, не е имало как да се прокопае добре укрепен тунел. Именно това е причината наченките му да бъдат разрушени при строителството на метрото.

Ако имаше действащ проход към Ректората, последните избраници от времето на Тодор Живков нямаше да бъдат блокирани в сградата при един от първите митинги на 14 декември 1989 г. и може би историята щеше да е друга. Тогава протестиращите правят жива верига около Народното събрание, за да принудят депутатите да отменят член Първи от конституцията - за ръководната роля на партията. Пред входа се появява Петър Младенов и изрича фаталните думи

"Най-добре е танковете да дойдат",

запечатани от камерата на режисьора Евгени Михайлов.

Пак край емблематичната законодателна сграда се събират недоволните от управлението на БСП през 1997 година, щурмуват я и след това започва меле, в което пострадват много хора, включително и Филип Димитров. Отново там се случиха събитията, известни като нощта на белия автобус от 2013 г., когато депутатите бяха изведени от сградата, а превозното средство - нападнато. Участниците в днешните протести също се спираха с викове "оставка" пред зданието на парламента, докато в него все още заседаваха депутатите.

Охулвана, обграждана, подслушвана, бомбардирана и замервана - това е историята на постройката, в чиито основи е зазидано посланието: "Да послужи за увековечаване на свободата и равноправността в България и за прослава на българския народ.

При освещаването й през 1885 г. митрополит Климент (писателят Васил Друмев) изрича пророческите думи - че в това ново, свято и страшно място ще се решават съдбините на българския народ.