Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Секретно оръжие ли подпали Бейрут, Иран, Ирак и ОАЕ?

Битката за газовото находище край Кипър влиза в решаващата си фаза и всички подмолни удари под кръста са позволени

Дали с поредицата пожари и взривове в Ливан, Иран, Ирак и Обединените арабски емирства някой не ги подсеща за нещо? "Запалих ти двора, но можеше и да не ти го запаля, ако бе направил..." Стратегията е стара и изпитана, въпросът е докъде ще стигне и кой пръв ще си изпусне нервите. Особено след взрива в Бейрут. Там все още въпросите са повече от отговорите - престъпна небрежност, специално оръжие, за което намекна и американският президент Доналд Тръмп, или част от страховитата поредица мистериозни инциденти в региона?

От 26 юни насам в Иран се случват наистина странни палежи. В средата на юли седем кораба на пристанището Бушехр бяха обхванати от пожари. В пламъци бяха и няколко секретни обекта в страната.

В края на юни започнаха експлозии в ирански военни и индустриални зони, а на 2 юли пламна и подземният ядрен завод Натанз. Това предизвика най-големи тревоги, защото именно там е базата за обогатяване на уран.

На 26 юни експлозия избухна до иранската военна база в Парчин, а на 30 юни взрив имаше и в клиника в Техеран.

В медиите се появиха догадки дали тези тайнствени палежи не са свързани с кибератаки от страна на Израел и САЩ, но доказателства така и не се откриха. Стигна се дотам, че израелският министър на отбраната публично заяви, че не може страната му да стои зад всеки подобен инцидент в Иран.

Пак без никакво обяснение на 28 юли в 23 ч. вечерта в иракския лагер на военновъздушните сили, където има и американски части, избухнаха две експлозии. Базата е обхваната от силен пожар.

Няколко часа преди това в друг военен лагер, точно до Багдад, се взривяват три ракети. Много вертолети са засегнати, но жертви няма, включително и сред американските военни, които са там.

В средата на юли избухна още един мистериозен пожар и то там, където всички смятаха, че е невъзможно - на един от най-големите универсални десантни кораби на САЩ "Бонъм Ричард". Инцидентът стана не къде да е, а на пристанището в Сан Диего. Какво точно е станало и защо в продължение на два дни пламъците не можеха да бъдат овладени, след като военноморските сили са добре обучени да се справят и с това, така и не се разбра. Факт е, че размерите на кораба са огромни - като на самолетоносач, с него можеха да се водят битки в продължение на дни, като на борда кацаха и излитаха вертикално самолети и хеликоптери.

И ако си мислите, че тази странна серия, приличаща на подмолни удари под кръста, свършва дотук, много бъркате.

На 5 август страховити пламъци обхванаха пазара в Айман в Обединените арабски емирства.

След цялата тази черна поредица дойде мощната експлозия в Бейрут. Няма спор, че изоставеният амониев нитрат в склад на пристанището е внушително количество. Но съвсем неотдавна в Сирия при военно нападение се образува същата бяла гъба, а там амониев нитрат нямаше.

Неслучайно бившият служител на ЦРУ Робърт Баер заяви пред CNN, че причината в Бейрут не е само в опасния химикал. Той е категоричен, че е имало и военни експлозиви. След като изгледал внимателно всички кадри, специалистът стигнал до заключението, че мунициите са били съхранявани в склад наблизо. Версията му донякъде потвърди и американският президент Доналд Тръмп, след като предварително бе брифиран от своите генерали. Според изявлението на Тръмп взривът е резултат от "някакъв вид бомба".

Подобно е мнението и на анализатора Боян Чуков, който в разговор със "168 часа" обясни, че пораженията и експлозията далеч надхвърлят възможностите на съхраняваната амониева селитра.

"Все по-открито в специализираните сайтове се говори, че в Бейрут е била извършена атака с "нетрадиционно оръжие с ниска мощност и пределна радиоактивност" - обяснява Чуков. - Буди тревога изказването на генералния секретар на ливанската Хизбула, който спомена за първи път за жизненото значение на пристанището Хайфа в северната част на Израел и хилядите тонове опасни вещества, които са складирани в него. Хасан Насрала иронизира, че неговото движение познава по-добре пристанището в Хайфа от това в Бейрут. Намекът е повече от очевиден. Счита се, че бейрутското пристанище е било ударено от неконвенционален заряд със слаба мощност (0,5 до 1,4 килотона) и с маргинална радиоактивност."

Вероятно затова президентът на Ливан Мишел Аун отказа международна комисия да разследва взрива, като без изобщо да се притесни обясни и аргументите си. А те бяха, че разследващите и международната общност ще направят всичко възможно, за да покрият следите на истинските извършители.

Това бе причината Аун да помоли френския президент Еманюел Макрон за сателитни снимки от взрива. Според ливанеца, ако Франция не предостави кадрите, страната му ще ги поиска от други страни. Китай и Русия, разбира се, ще ги предоставят на драго сърце, само и само да задълбочат противоречията в региона.

По този начин Мишел Аун даде да се разбере, че е наясно, че между експлозията и протестите, избухнали веднага след това в Бейрут, има връзка. Разбира се, това може и да не е така. Най-малкото защото при тези разрушения между 400 и 500 хил. души останаха без дом, което е достатъчен аргумент за спонтанния гняв и натрупаното възмущение от корупцията в страната.

Но независимо от това дали протестите и взривът са планирани предварително, Аун настоява разследващите в Ливан да отговорят дали това е престъпно нехайство или става дума за "външна намеса с бомба и ракети".

"Експерти твърдят, че димът, образувал се след взрива в пристанището на Бейрут, няма нищо общо с конвенционален взрив", смята и Чуков, което повдига въпроса дали Тръмп не е прав? Дали в Ливан не е тествано ново оръжие?

Причините може да са много, но в момента се откроява една.

"Експлозията в Бейрут е предвестник на битката, която започва за новото газово находище в акваторията на Кипър", загатна Боян Чуков.

То е много по-голямо от съседното "Афродита", от което всяка година Кипър ще печели по 520 млн. долара през следващите 18 години. Разбира се, ако се потвърдят прогнозите, че в него има само 113 млрд. куб. м газ. За новото находище обаче данните са, че съдържа двойно повече - над 200 млрд., което моментално изостри апетитите на всички държави в района. Турция нахлу с военни кораби в акваторията на Гърция, което наложи ЕС да наложи санкции на всички лица и фирми, участващи в подобни операции. Логиката на Анкара бе, че някога е превзела една трета от Кипър и има всички основания да претендира за богатствата в морето около острова. Когато тази стратегия не успя, започна контролираното "изпускане" на бежанци. Идеята бе Гърция да се "сети" да не пречи на Турция, която е решила да става важен геополитически фактор в района. Но понеже гърците се заинатиха, Анкара предприе офанзивата в Либия, за да претендира за газовите запаси оттам.

В случая обаче интереси към богатия газов район имат и други. Ливан също не крие амбициите си. Бейрут е само на 240 км от Кипър и на свой ред претендира за дял в находището. За международната общност обаче тази държава е доста неудобна, тъй като там Хизбула не само участва в управлението, но контролира част от институциите, доставките с храна, църкви и др. Неслучайно при протестите тази организация предупреди, че ако хората по улиците и метежниците не се спрат, тя ще пусне в действие своите милиции и ще въдвори ред.

Интерес към синьото гориво има и Египет и неслучайно страната обяви, че също ще се намеси в Либия. Интереси имат и САЩ, и Израел, които още преди 7-8 години знаеха, че районът около Кипър е истински Клондайк с природен газ.

В този сложен геополитически екшън, където битката за стратегически ресурс е видима, като фон продължават ударите под кръста между Иран, Израел и САЩ, които ескалираха след убийството на шефа на иранските спецсили генерал Касем Сюлеймани. Това донякъде замъглява преследването на чисто финансови интереси от големите играчи в района, но след взрива в Бейрут стана безпощадно ясно едно - че войната влиза в най-ожесточената си фаза, когато маските падат една след друга.