Малко се знае в България, а и в Европа за масовото клане, геноцида, в Руанда през 1994. Аз също нищо не бях чувала до 1999. Когато се преместих в Швеция, ме “сложиха” в училище да уча езика. Бяха ни събрали в класа от целия свят. Имаше и едно момиче от Руанда. През 1994 е била стюардеса в националните им авиолинии. През април на тази година има полет до Цюрих. Каца в Швейцария и вижда на екрана в летището репортаж на СиЕнЕн за масови кланета на тутсите от хутусите. Нейната фамилия принадлежи към елита - образовани, състоятелни - точно тези, които са избивали. Звъни веднага у дома и баща й я заклева да не се връща - очакват всеки момент хутусите да ги нападнат. Остава в Европа, повече не чува нищо за семейството си... Има късмет да се запознае с африкански професор, който живее в Швеция. Той и я довежда в Стокхолм. Тогава се заинтересувах и гледах “Хотел Руанда”. Толкова малко знаем за нещастията по света и политическото лицемерие.
В памет на жертвите!

*От фейсбук