Пичове, има някои неща, които е хубаво да си кажем, защото не ме кефят...

Сутринта написах едно "отворено писмо" до актьора и депутат Евгени Будинов.

Писмото се превърна във "вайръл" набързо (егати и думата), но отдолу, вместо да говорим за политика, за принципни неща, се удавихме в хейт.
Не, това не е готино, не ме кефи тоя подход.

Този подход налива само вода в мелницата на управляващите, които могат сега смело да посочат коментарите под статуса ми и да кажат - "ЕТО! ЕТО! ВИЖДАТЕ ЛИ???".

Няма да коментирам ответната реакция, защото тя включваше велики констатации, като тази, че съм "активист на партията на Слави Трифонов" - фейк, който дори няма да си направя труда повече да коментирам, имайки предвид, че именно тази партия, която май наскоро регистрираха изповядва диаметрално противоположни идеи на моите.

Но да се върнем на това как коментираме и какво точно правим.
Преди време, когато стана инцидента с детето на бившият министър Московски призовах да не атакувате министъра точно в деня на трагедията.

Не, истерията беше брутална. Тоя тип реакции не са по моя вкус.

Ако не се научим да разграничаваме човешкото и политическото, то това означава, че за нас надежда няма.

Критикувайте Будинов. Критикувайте партията му. Но не обиждайте.

Критикувайте мен. Критикувайте миналото ми, критикувайте грешките ми, но не базирайте критиката си на жълти и фалшиви новини.

Сравнете някого със земята. Но с аргументи, а не с коментари "тоя е грозен, гнусен, мазен, дебел, плазмодий, червей. боклук".

Това не са аргументи, а обикновена истерия.

Написах писмото до Будинов, защото исках чрез него да кажа някои неща на вас. И на Будинов. И на управляващите. И на колегите ми от арт гилдията.

Не го написах, за да плюем.
Ако искате, ще си устроим един конкурс по плюене и така ще напълним всички язовири, че да няма режим на водата.

А сега ви оставям. Ако за някой от вас моето мнение има значение, то бих ви казал следното - искайте оставката, защото тя за мен е безалтернативна в момента.

Но не го правете така, че да помогнете сами на другата страна да ви победи заради собствените ви грешки.
Като например омразата.
Не мразете хората. Мразете лошата политика, лошите идеи.
Хората са просто хора. И грешат. И не са идеални.
Камо ли па аз.

Благодаря ви и ви прегръщам
Ваш Венци!!!!

*От фейсбук!