Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

По всичко изглежда, че туристическият сезон по Българското Черноморие не само няма да е по-лош, но и ще бъде по-добър от миналогодишния, като изключим големите хотели и all inclusive комплекси, които разчитат основно на чужденци.

Добрата новина не идва заради безсилното усилие на Ангелкова, а заради твърде усложненото пропускане на туристи в Гърция, Италия, Испания. Всички те и особено тези, които си бяха правили планове да почиват в южната ни съседка, обърнаха колите към родния Изток. И понеже в Гърция вече стават абсолютно безсмислени и уикенд и еднодневните екскурзии, неочакваният трафик към нашето море е много сериозен и собствениците на малки хотелчета и заведения успяха дори в края на юли (при традиционно най-силен месец август) да бият рекордите си за най-добри обороти от миналата година.

Така че може да не е заради успешни мерки и усилия от страна на правителството, а заради странични обстоятелства, но все пак българите ще почиват много повече на Черно море в COVID кризата. Те бяха многократно призовавани за това с обещания за по-добро обслужване и по-ниски цени - “Подкрепете ни в труден момент и няма да съжалявате!”

Какво обаче заварват българите на родното море и случва ли се наистина там промяна към добро? Като изключим намалените сметки за чадър и шезлонг – категорично “не”! Почивката на Черноморието ни продължава да бъде тревожно преживяване с много въпросителни и изненади. И ако погледнем новините от последните 24 часа, направо можем да кажем, че забавленията на родното море могат да бъдат опасни и дори смъртоносни.

Говоря за 34-годишната софиянка Юлия, която остави 9-годишното си момиченце полусираче, след като бе премазана от кола на пътя Созопол - Приморско. Ще кажете – това е пътен инцидент, макар и криминален заради беглеца шофьор! Къде е тук отношението към туристите?!

Причината за инцидента обаче е еманация на всичко, което отблъсква българите от нашето море, и на все още царящия тук принцип за правене на туризъм от 90-те години, формулиран накратко и точно в поговорката “Ден година храни!” Юлия е слязла по принуда от таксито, което взела от Созопол за Арапя, защото само до района на комплекса “Св. Тома” апаратът вече навъртял 20 лева, а таксиджията й заявил, че крайната й сметка ще бъде 100 лева.

В тази ситуация жената слиза от таксито, тръгва пеш по пътя, но скоро е пометена от автомобил, който я убива на място, затваряйки в ковчег почивката й. Какви са изводите от тази тъжна история? Моите са следните: на родното море все още има твърде много индивиди (не мога да ги нарека хора) в сферата на услугите, които не обичат, а мразят туристите. Вместо да ги печелят с добро обслужване, те мислят само как да ги прецакат, за да спечелят. На родното море също така все още няма никакви правила и ограничения на алчността и простотията – като тръгнем от таксиджията, минем през простака с разритата заради гледка дюна и стигнем до разрешителните за мегакомплекси от типа “подпорни стени”.

Дори и многото хотели и заведения, които работят модерно с качествено обслужване, се превръщат в жертви на враждебната околна среда заради липсата на правила и морал.

Така че, колкото и да звучи невероятно, COVID 19 се притече неочаквано на помощ на българския туризъм.

Но, когато догодина патентоват ваксината, какво ще правим? Отново ли ден година ще храни?