Идеята е всички хора да имат дом, храна, вода и нуждите и благата да са в баланс с природата

Oсновната задача на човечеството през XXI век ще бъде да задоволи нуждите на всички в рамките на възможностите на планетата. Това проповядва теорията за икономиката на поничката – прогресивна идея, която набира сила в Западна Европа. Според авторката й – английската икономистка Кейт Рейуърт, никой на Земята не трябва да остава без необходимото за водене на нормален живот като храна, вода, дом, политическо представителство. В същото време човечеството не трябва и

да надвишава максималния допустим натиск,

който тези неща оказват върху животоподдържащите системи от природата – като стабилния климат, озоновия слой или плодородните почви. Според Рейуърт управляващата класа из целия свят трябва да спре да измерва успехите си единствено с постигнатия растеж, а по-скоро да започне да търси златната среда, в която всички нужди на населението са задоволени, без от това да страда Земята.

Именно заради това теорията е наречена "на поничката". Тя е образно представена под формата на този любим за англичаните десерт. Той е разделен на жизненоважни сектори като например сигурност, достъп до здравеопазване, възможност за изхранване. Целта е във всяка от тези зони да се постигне баланс и индикаторите

да поставят човечеството в рамките на обема на поничката

Според създадения от Кейт Рейуърт модел стойностите в дупката на донъта се считат за нежелани, тъй като там не достигат ресурси за нормалния живот на хората на Земята.

В тази част на модела използваме по-малко от благата на природата, но така се обричаме на мизерия. Ако обаче излезем отвъд най-външния край на поничката,

успяваме

да задоволим нуждите си

за сметка на вредите, които причиняваме на природата. Всичко извън златната среда е загуба на баланс, което води до нежелани последствия и за хората, и за природата.

Основата на доминиращата в днешните общества икономическа теория е допускането за homo economicus. Според нея хората винаги постъпват рационално, максимизирайки полезността за себе си като потребител, и дохода си като производител. Тази идея се отнася и за връзката ни с околната среда. Практиката показва, че човек невинаги е рационален. Безмерното трупане на богатства по света например трудно може да бъде оправдано с факта, че

милиардерите

искат да задоволят нуждите си

Те имат достатъчно средства за себе си и за праправнуците си. Явно в този случай няма нищо рационално, тъй като максималната полезност за тях отдавна е достигната. Въпреки това на всяка следваща среща на борда на директорите се очаква ръст в печалбите. Именно подобно нерационално поведение е един от факторите, които изкривяват баланса в икономиката, базирана на наглед логичното допускане за рационален homo economicus. Това, разбира се, е валидно и в обратната посока – така например през юни край град Тервел

двама мъже отрязали 37 липи,

тъй като така им било по-лесно да оберат цвета им.

Целта на Теорията на поничката е именно да се предизвика дискусията, която да разчупи съществуващите парадигми и да изглади тези несъответствия в управлението на благата на планетата. Идеята е да се измерват икономическите успехи не чрез еднозначни показатели като брутен вътрешен продукт, а по-скоро на базата на благоденствието на хората.

"Трябва да спрем да сме обсебени от растежа, който ни води криза след криза, и

да се стремим

към цели, а не

към цифри”,

казва Рейуърт пред Би Би Си. В ТЕД лекция от 2018 г. тя поставя пред публиката риторичния въпрос за това какво значение има сравнението на БВП на една страна с друга, ако населението на дадена държава е щастливо, нахранено, с добро образование и лична сигурност: "Днес имаме икономики, които имат фикс-идеята да растат независимо дали хората реално живеят добре. От друга страна имаме процъфтяващи страни, чиито икономики не растат толкова много", разказва Кейт Рейуърт. Според нея имаме нужда от нов начин за измерването на показатели на икономиката, който да отразява именно това –

къде нуждите на хората са задоволени

в баланс с природата, къде не са и къде заради тях вредим на околната среда.

"За съжаление, икономическият ми модел получи формата на поничка", усмихва се Рейуърт.

Концепцията, колкото и нестандартно да звучи, предизвиква интерес и започва да набира фенове. Скоро може би ще имаме и пример доколко подобна революционна практика би сработила в истинска среда. Град Амстердам примерно се е ангажирал до 2050 г. да спре да генерира отпадъци и вредни емисии, като в същото време подобри живота на всички свои граждани. Проектът е част от плана на града за справяне с последиците от пандемията. За да постигнат това, от местната управа са възприели Теорията на поничката като отправна точка за формиране на политиките си. Новото е, че на масата за вземане на решения са поканени чиновници от подразделения на властта, които дотогава не са имали подобна роля.

“Започнахме да мислим как можем да изграждаме жилища,

достъпни за различни нива на доходи, осигуряващи необходимото ниво на комфорт. После обсъдихме възможностите да изграждаме тези домове с материали, които намаляват вредните за природата емисии", разказва пред Би Би Си главният стратег за развитието на града Илектра Кулумпи.

Според нея с подобна стратегия Амстердам успява да промени целия глобален отпечатък на човечеството върху природата. Пример за това е и промяната на материалите, използвани в производството на дрехи, които се продават там. Ако изискването е те да се произвеждат от изцяло рециклирани материали, това води веднага до смяна на суровините, с които производителите в Бангладеш работят, за да снабдят нидерландците с исканото от тях. Така от една дребна промяна на политиката в Западна Европа

световният икономически “донът”

започва да изглежда малко по-балансиран, докато амстердамци продължават да потребяват дрехи.

Пред Би Би Си авторката на Теорията на поничката споделя, че идеята й не дава готови отговори. Моделът й е база за дискусия, каквато досега не е имало – а именно трябва ли да забогатяваме на всяка цена? Подобна концепция е трудна за възприемане от икономистите заради своята революционност.

"Често ме питат дали това е капитализъм, социализъм или комунизъм - смее се Рейуърт. - Наистина ли само тези опции имаме пред себе си? "Измите" от миналия век?! Не можем ли да измислим нещо ново, с което да заменим старите модели?"

Дори и най-консервативният политик няма как да отрече, че финансовата криза от 2008 г. и настоящата, предизвикана от пандемията, ни показват как икономика, подчинена на масовото и безогледно потребление,

не е особено устойчива

Тя започва да прегрява лесно и да носи все по-чести и тежки сътресения и кризи. Изглежда, е време да променим модела с такъв, който намира баланс между начина ни на живот и натиска, оказван на околната среда. А дали ще успеем като човечество, е съвсем друг въпрос.