Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Кой е Мошкин - руснакът, за когото Бобоков търсил “златна виза” като “приятелска услуга” от екипа на президента Пламен Бобоков СНИМКИ: Румяна Тонева

Защо чатът между бизнесмен и съветник на Радев за едно българско гражданство е проблемен? Защото отказът на ДАНС е свързан с националната сигурност 

Втора седмица прокуратурата и президентството мълчат кой е руснакът, за чието българско гражданство е лобирал собственикът на “Приста ойл” Пламен Бобоков.

Какъв е интересът на руския гражданин да стане български? Какъв е бизнесът му у нас? Защо ДАНС му е отказала гражданство заради причини, свързани с националната сигурност, със сигурност?

Въпросите са много по-съществени от факта, че Пламен Бобоков и съветникът на президента по правните въпроси и антикорупция Пламен Узунов са си разменяли имена на посланици в Алжир и Нигерия.

Българските спецслужби вероятно могат да отговорят става ли дума за обвързаност с чужди интереси, или това е част от “приятелските услуги”, които русенският бизнесмен и президентският съветник пловдивчанин си оказват един на друг по различни казуси.

Какви са

публично

известните

дотук факти?

На 22 юни 2020 г. бяха публикувани извадки от кореспонденция между Пламен Бобоков и секретаря на президента Пламен Узунов. Според официалното съобщение на Специализираната прокуратура на 22 януари 2019 г. бизнесменът праща на президентския секретар снимка на неудовлетворена от Съвета по гражданство към Министерството на правосъдието молба на руски гражданин за получаването на български паспорт.

От държавното обвинение изрично уточниха, че отказът бил заради “възражение от Държавна агенция “Национална сигурност” заради причини, които засягат националната сигурност на Република България”.

Какво се крие зад тази формулировка?

Загадъчният руснак, който още през 2017 г. е искал да получи български паспорт, се казва Игор Албертович Мошкин, научи “24 часа” от източници в Министерството на правосъдието. Оказва се, че той е офицер, напуснал руската армия и развил успешен бизнес. При това второ поколение, защото

бащата на Игор

Мошкин е бил

генерал във

Въоръжените

сили на СССР

Биографията на Мошкин следва класическата схема, по която в последните 20 години много негови бойни другари със завидна бързина от военни стават собственици на успешни проекти.

Обичайно бизнесът им се разраства първо в Русия, след което търсят начин да инвестират в страни от Европейския съюз като Кипър, Австрия, Германия. България не прави изключение.

През последните години казусът с т.нар. златни визи за руски олигарси беше предмет на прокурорски проверки и конфузни разкрития, които показваха как през годините редица заможни руснаци и други граждани на страни от бившия СССР са получавали български паспорти, за да имат право на свободно придвижване в целия Европейски съюз. Проблемът е коментиран няколко пъти на ниво Еврокомисия, тъй като тази практика, прилагана в различни държави, сред които и България, създава предпоставки за сериозни корупционни прояви в тези страни и осигурява безпроблемно пребиваване на територията на съюза на хора със съмнителна репутация.

Игор Албертович Мошкин както други свои сънародници се появява в България с крупни инвестиционни намерения, но не реализира нищо толкова съществено. Целта му вероятно, както и на други руски “инвеститори”, е да изнесе част от финансовите си средства по-далеч от обсега на руските власти.

Проверка в българския Търговски регистър показа, че Игор

Мошкин създава

първата си

фирма у нас

през 2013 г. Предметът ѝ на дейност е финансово посредничество и по-конкретно представителство на чуждестранно лице “Надар Инк”, регистрирана в офшорната зона на Сейшелите. Мошкин и съпругата му имат и друг бизнес в коренно различна сфера. Двамата са съдружници във верига от заведения за здравословно хранене в столицата, които навлизат бързо в иначе силно конкурентния сегмент.

Каква е връзката

на Мошкин с

Пламен Бобоков,

е трудно да се установи, а и едва ли двамата ще обявяват публично подробности за отношенията си.

Вероятно имат близък контакт, след като бизнесмен от калибъра на Бобоков ползва връзките си на високо ниво, каквато е президентската институция, от която зависи крайното решение при предоставянето на българско гражданство.

В този случай едва ли Бобоков търси услуга за случаен бивш руски военнослужещ. Едно от логичните обяснения е, че русенските братя имат бизнес интереси в Русия и в бивши съветски републики.

По всичко личи, че кандидатът за български паспорт Игор Мошкин не е случаен инвеститор. Удивителна е бързината, с която той и хора като него създават контакти с хора в България, които от своя страна имат достъп до най-високи позиции в държавата, какъвто е случаят с Бобоков и администрацията на Румен Радев.

От казусите, придобили популярност през последните години у нас, се вижда следването на общ модел - обикновено руснаци със сериозни финансови възможности получават съдействие от високи нива в българската държава за придобиване на българско гражданство по заслуги. По този начин български паспорти получават Сергей Адониев, Сергей Дружинин, Каир Рахимов, Владислав Левицки, Галина Улютина.

Факт е, че този път

президентската

институция не е

дала българско

гражданство на

Игор Мошкин

след реакцията на българското контраразузнаване. Оттам неофициално коментираха, че често тези, които ходатайстват на руснаци за “златни визи”, забравят или спестяват конкретни детайли от тяхната биография и така при скандал заради някой скрит факт отговорността или пропускът остава на българските служби.

Затова и след огласяването от прокуратурата на смущаващата комуникация между бизнесмена Бобоков и съветника на Радев-Узунов, остава съмнението, че българските специални служби имат още работа, за да не допуснат разузнавателен пробив на най-високо ниво в страна-членка на Евроатлантическия пакт. 

Десетки руснаци с черен печат за България

В последните 20 г. има много случаи с руснаци, на които е забранено да влизат в България.

Още през 2000 г. Майкъл Чорни бе изгонен със заповед на тогавашния шеф на НСС и сегашен лидер на ДСБ Атанас Атанасов. Той разпореди и 10-годишна забрана за влизане у нас за Чорни, Денис Ершов, Владимир Горшенин, Равил Хайрулин и Дмитрий Ширков. Обвинението бе, че поддържат връзки или са част от международни престъпни организации. Петимата влагали нечисти капитали в наши компании и по този начин перели парите си от престъпен бизнес. Когато бе изгонен, Чорни имаше пряко или косвено участие в “Мобил Тел”, Росексимбанк, “Юкос Петролиум”, Нефтинвестбанк, беше собственик и на “Левски”. През 2003 г. ВАС отмени заповедта на Атанасов по отношение на Чорни, но веднага бе издадена нова, вече с мотив заплаха за националната сигурност. През 2009 г. създадената вече ДАНС удължи забраната на Чорни до 2013 г.

В последните години забрана за влизане в България за срок от 10 години имат генералът от запаса Леонид Решетников и православният олигарх Константин Малофеев. И двамата са свързани с българската политическа сцена в последните години. Още витае съмнение има ли Решетников роля около издигането на Румен Радев за президент от лидерката на БСП Корнелия Нинова през 2016 г.

А Малофеев, който според руски медии играе роля на финансов благодетел на дейността на Решетников, се оказа ключов фактор в Белград вече 6-а година да се укрива от правосъдието основният подсъдим за фалита на КТБ Цветан Василев.

Връзката между укриващия се в Сърбия бивш шеф на КТБ и руския бизнесмен Константин Малофеев е председателят на русофилите в България Николай Малинов. Той е обвиняем за шпионаж от септември м.г. Тогава разследващите намериха в дома му документи, с които Цветан Василев предлага на Малофеев и Решетников да придобият активи на банката за милиард и половина, сред които и три телевизионни канала. Малинов писал в анализ, че е добре предприятията, финансирани от КТБ, да стават руска собственост, за да помогнат за геополитическата преориентация на България към Изтока. Малинов сам призна, че той е човекът, който е свързал Цветан Василев и Малофеев, за да си говорят за бизнес.

По линия на руската резидентура у нас през 2019 г. ДАНС имаше много работа и около обвиненията срещу самия председател на движение “Русофили” Николай Малинов. Той дори успя без проблем да получи съдебно решение, с което отиде в Москва и получи лично от президента Владимир Путин орден за заслуги.

Пак по линия на противодействие на чуждия разузнавателен интерес на наша територия за “персона нон грата” бяха обявени няколко руски дипломати, а властите обявиха за издирване и групата от служители на руското военно разузнаване, отговорни за отравянето на оръжейния търговец Емилиян Гебрев.