Президентът е уязвим
- Лобизъм - нищо лошо, ако е публичен и
контролиран. В другия случай се подават оставки
- Разкритията за есемесите едва ли ще разколебаят
подкрепата за Радев и БСП, но може да мобилизират
подкрепа за ГЕРБ
- Закон за лобизма, за който от години само говорим, трябва да
санкционира практиките бизнесмени да контролират депутати
- Само преди дни прокуратурата обяви, че президентският съветник Пламен Узунов е изпратил съдебно решение на обвинения в търговия с влияние бизнесмен Пламен Бобоков още преди то да е взето. Двамата са близки приятели. Имат атрактивна кореспонденция, която издава и бизнес интереси. Докъде се разпростират правомощията на един президентски съветник, проф. Коларова?
- Безспорно президентските съветници не само че може, но и трябва да се срещат с различни представители на неправителствени организации, към които спадат и бизнес организациите. Абсолютно
естествено e
между тях да
протичат
всякакъв вид
консултации
и обсъждания, да дискутират важни икономически и социални теми. Макар президентът да не е част от изпълнителната власт, неговата роля и значение в държавата са много големи. И от тази гледна точка никой по никакъв начин не може да поставя под въпрос възможността на държавния глава и неговата администрация да се срещат с отделни бизнесмени или с представители на бизнес асоциации.
На такива срещи е естествено хората на бизнеса да обясняват своите позиции и съответно да отправят препоръки и дори изисквания към управляващите, което със сигурност е свързано със защита на собствените им интереси. Всичко това се нарича лобизъм.
Много често лобистите предлагат решение, което не само е по-добро, но в някаква степен не може да бъде постигнато без тяхна помощ. Затова основната причина за лобистката дейност е, че тя прави не само по-лесно, но и много по-ефективно вземането на управленски решения. Главното условие, при което това трябва да стане, е публичността и прозрачността. Те трябва да бъдат гарантирани нормативно и организационно при всяка среща с неправителствени организации или отделни граждани. Трябва да се превърнат в законова и в морална норма.
- Как би се решил този случай в рамките на ЕС, на който ние сме членове?
- Европейските практики са няколко. Първо, има публичен регистър, в който трябва да се записват всички организации, осъществяващи лобистка дейност. На второ място, всяка една среща с подобен представител трябва да бъде публична - съответно оповестена и вписана например в регистъра на парламента или комисията. Обикновено се прави и запис (“паметна бележка”) за срещата.
Преди години основен обект на лобизъм беше Европейската комисия, но в момента дори по-често обект на лобизъм е Европейският парламент. Там човек не може да влезе без регистрация, и това не е от съображения за сигурност, а най-вече за да могат да бъдат регистрирани именно срещите на депутатите с различни заинтересовани страни - бизнес, синдикати или други неправителствени организации. Демократичните стандарти изискват комуникацията между представител на правителствена институция и заинтересовани страни да става публично - тоест да има публично достъпен запис, и второ - да подлежи на контрол. Всяка среща, при която едното от тези две условия не е спазено, може да буди подозрения. Дори в рамките на европейските институции, когато такива срещи са били разкривани, впоследствие са водели до оставки. Това важи особено за комисари и има скандални случаи дори с председател на Европейската комисия. Такива отношения като описаните между Узунов и Бобоков биха били голям скандал.
- Но освен за непублични разговори между президентски съветник и бизнесмен в случая става дума за препращане на съдебно решение, преди то да е взето.
- Въпреки познатите ни европейски стандарти тези практики се възприемат като нормални в България. А всъщност непубличната защита на частен интерес е търговия с политическо влияние, което е най-високото ниво на корупция. Именно тази представа за “нормалност” е една от големите разлики между нашата страна и част от западноевропейските демокрации. Друг е въпросът, че в България от много години се говори, че трябва да се създаде закон за лобизма, което, разбира се, че не е направено, и затова практиката отива отвъд нормалните критерии.
Второ, липсата на подобно законодателство освобождава и овластените (в случая администрацията на президента) и бизнеса от чувството, че носят някакъв вид отговорност и нарушават някакви норми.
- Впрочем Узунов не е от вчера във властта - бил е вътрешен министър, познава терена на политиката у нас. И ако ние смятаме, че е прегрешение да препращаш съдебно решение, преди да е взето (а и далече не само това), на богат свой приятел, с когото, както сам твърди, се съветва, то какво остава за самия Узунов? В този смисъл каква развръзка очаквате?
- Вижте, когато в политологията анализираме ефекта от корупционните скандали, констатираме закономерността, че заради явление, наречено вътрешногрупова лоялност, корупционните скандали почти никога не ерозират подкрепата за партията или политическата личност, която е въвлечена в тях. Същевременно те могат да мобилизират подкрепа за политическите опоненти. С други думи, тези разкрития едва ли ще разколебаят симпатизантите и избирателите на Радев и БСП, но могат по някакъв начин да мобилизират подкрепа за ГЕРБ или други политически опоненти на президента. Както и обратното - ефектът от скандалите, свързани с управляващите, например с ГЕРБ, е, че те със сигурност мобилизират и въодушевяват симпатизантите на опозиционните партии,
но много малко
ерозират
подкрепата за
самата
управляваща
партия
Впрочем тази закономерност е установена чрез голям брой емпирични изследвания най-вече за региона на Южна Европа, към която ние принадлежим.
- Как оценявате разследванитята на прокуратурата на български милионери в последната година?
- Колкото до ролята на прокуратурата, има два основни елемента, които генерират принципно недоверие не само в България, но и в цяла Европа. Чела съм сравнителни изследвания, направени преди 20 г., и мога да кажа, че и тогава, и днес гражданите винаги се отнасят с голяма доза недоверие към магистратите, които в Европа по правило се назначават, и които обикновено работят по случаи и дела, разпределени им по неясни критерии. Това винаги генерира подозрение и скептично отношение към магистратите - и сред гражданите, и сред политиците. Мисля, че това е много видимо в България.
Такъв е и основният аргумент на президента, според когото нито прокуратурата, нито медиите имат безпристрастно отношение към разкритията за търговия с политическо влияние. В тази позиция на президента обаче има една слаба точка, и тя е свързана с отношението му към хората от неговата администрация, които той е назначил. Защото, както от прокуратурата се изисква да е в позицията на арбитър, тоест да не е пристрастна в своите разследвания, така и към политиците има изискване
да се подава
оставката, когато
се стигне до
разкрития за
злоупотреба с
власт
И именно тук е политическият избор, който овластените правят. От една страна, е ефектът на “вътрешногруповата лоялност”, т.е. ако непрекъснато искаш оставката на своите хора, плащаш по-висока цена, отколкото общественото мнение очаква реално да платиш, защото твоите симпатизанти не възприемат търговията с политическо влияние като нещо много укоримо. От друга страна, е принципът, че когато има такъв тип разкритие, трябва да има нетърпимост. В тази дилема всеки политик взима своето решение.
Радев, който почти ежедневно публично декларира своята критичност и нетърпимост към подобни практики, трябва много внимателно да премисли какъв избор ще направи, когато има разследване за търговия с политическо влияние на хора от неговата администрация. Макар и за него да важи правилото, че корупционните скандали няма да разколебаят симпатизантите му, той със сигурност е по-уязвим, защото може да бъде обвинен в двоен стандарт и дори в двуличие.
- Бяхте секретар на президента Росен Плевнелиев по връзки с гражданското общество. Как регулирахте контактите си с българския бизнес, още повече, че самият президент е от тези среди?
- Най-важното правило, което сме спазвали, е прозрачността. Не само срещите на президента Плевнелиев с представители на бизнеса бяха публично оповестявани. Много важно е, че тези срещи бяха редовни, а не инцидентни. За Плевнелиев беше изключително важно да насърчава и подкрепя българските инвестиции в онези икономически сектори, за които казваше, че създават клъстери и екосистеми. Тоест, които са устойчиви, автономни са и се развиват. За него беше въпрос на принцип да ги подкрепя.
Надявам се, че администрацията на Радев се е опитала максимално да запази тези редовни срещи. Но в тях е много важен също и личният контакт. Например за Плевнелиев като човек, който е завършил компютърно инженерство, IT секторът беше голяма слабост. И срещите с представителите на този сектор не само че бяха редовни, но той се опитваше да ги въвлече в други свои инициативи, свързани с олимпиади по математика и информатика, и въобще с всички образователни, културни и благотворителни дейности на президентството, като “Българската Коледа” например. Президентската институция се е обръщала към тези бизнеси и за финансова подкрепа на тези инициативи. Но едно е да търсиш подкрепа за публична инициатива като “Българската Коледа” или като олимпиада по информатика и математика, друго - да уреждаш брат си с някакъв вид бизнес сделки.
Това са две абсолютно различни неща и между тях трябва да се направи много ясно разграничение. Защото винаги може да се търси подкрепа от бизнеса и да му се дава подкрепа, но това трябва да става в рамките на публичното.
- Все по-често се говори, че законът за лобизма трябва да се върне в пленарната зала. В какъв вид обаче трябва да излезе оттам?
- Всичките закони за лобизма имат своите големи дефекти и в никакъв случай не можем да очакваме, че ще се създаде някакво идеално законодателство. Но едновременно с това е много важно този закон по някакъв начин да санкционира това, което се е превърнало в рутинна практика в българския парламент - бизнесмени да контролират депутати от различни парламентарни групи.
--------------------
Проф. Румяна Коларова е завършила философия със специализация социология в СУ. Специализира в Лондон, Ню Йорк и Флоренция
Професор е по сравнителна политология, ръководител на катедра “Политология” и директор на магистърска програма “Европейска интеграция”. Председател на Българската асоциация за политически науки.
Секретар на президента на републиката Росен Плевнелиев (2012-2017) по връзките с гражданското общество. Министър на образованието в служебното правителство на Георги Близнашки.
Най-четени
-
Любимите ми 50 книги
Разпределил съм ги по възрастови групи. Започвам с първите – книги, които са ми били любими, преди да навърша 10 години: 1. Шарл Перо - Приказки Най-добрият старт на пътешествието в света на книгите
-
Галерия Защо и трите сериала за HBO са на БНТ
Националната телевизия е най-добрият партньор в България за кинопроизводство, като осигурява най-високите бюджети и творческа свобода Невинаги достатъчното пари могат да гарантират добър резултат
-
Ти си комплексар!
1. Имаш айфон за 2000 лева (но не говориш по него, а само „чукваш", за да не се набутваш) 2. В заведение винаги слагаш ключовете от колата си върху масата (да е ясно на всички, че баровците карат BMW
-
Кой постъпва честно, не живее лесно
"Кой постъпва честно, не живее лесно. Кой излезе прав, не излиза здрав. Кой душа не продава, той имотен не става." 102 години от рождението на Радой Ралин
-
Галерия Перничанинът, който взриви "Звезде Гранда"
Яни Янков прави истински фурор в сръбското музикално шоу и е един от претендентите за първото място Още като бебе пеел детски песнички и реклами, а учителка в градината открива таланта му Известен е