Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Как Юстиниановата чума помогна на Аспарух да ни създаде като държава Хан Аспарух е улеснен, след като чумата обезсилва армията на Византия.

Епидемията улеснява потомците на Органа да пометат съпротивата на Византия и да се настанят на Балканите

Хановете  с един “мръсен и новопоявил се народ”побеждават най-голямата империя 

Възможно ли е Юстиниановата чума да е изиграла важна роля България да стане държава? Изглежда, че да, твърди пред "168 часа" д-р Мария Христова, археолог в Националния антропологичен музей към Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей към БАН, където от 24 юни до 30 ноември ще се проведе изложбата "Големите епидемии в историята".

"Вече има натрупани достатъчно данни, че тази епидемия води до промяна в

етническия

състав на Балканите

- казва д-р Христова. - Всъщност тя слага край на амбициите на Юстиниан да възстанови Римската империя и дава предимство на съвременните държави, каквито ги познаваме днес. Германите създават своите кралства, на Балканите пристигат славяните и прабългарите и създават българската държава. Всички тези промени са свързани с невъзможността на Юстиниан и на Византия да се противопоставят на процесите. Чумата е довела до демографски срив в империята, до намален военен потенциал, с всички икономически последствия от това. Все по-малко хора са в състояние да работят, да прибират реколтата, да поддържат търговията, няма достатъчно млади и здрави мъже за армията." Според Христова в основата на всичко е демографският потенциал. Когато нямаш работници, когато не можеш да поддържаш икономиката, когато

няма

достатъчно хора,

които да купуват стоки и услуги, всичко се променя. "Демографското развитие е първостепенен фактор в икономически, военен, териториален аспект - казва Христова. - Загубата на население по една или друга причина винаги подкопава потенциала на дадена страна."

Подобна злощастна съдба застига и Византия с опустошителната чумна вълна.

"Пандемията малко или много подпомага създаването на България като държава, при това на територията на най-голямата империя по онова време - усмихва се Христова. - Нещо немислимо дотогава. За това съобщават Теофан Изповедник и Никифор - как един

“мръсен и новопоявил се народ…”

се настанява по тези земи."

Моментът е много подходящ, тъй като по това време омаломощената от чумата империя не може да даде адекватен отпор.

"По някакъв начин неудачите на другите създават предпоставките за успеха и възникването на България", обяснява Христова.

За разлика от прабългарите и славяните, Византия е урбанизирана страна с градове, с огромно население, концентрирано на едно място, и като империя е много по-податлива на разпространението на заразни болести.

Самата пандемия възниква след един от най-мистериозните периоди в историята.

"536 година е призната за най-тежката, най-лошата година в историята на човечеството - казва Христова. - Има описания как

Слънцето не

може да пробие

плътните облаци, посевите, житото не могат да узреят. Предполага се, че е имало избухване на вулкан, довел до описаните в изворите климатични промени."

За съжаление житото е концентрирано в градовете, където рязко се увеличава

популацията на изгладнели плъхове,

търсещи храна. Именно те се оказват "резервоарът" на заразата, а бълхата, паразитираща по тях, я пренася към хората.

Вследствие на това съвпадение на събития през 541 г. избухва Юстиниановата чума, която върлува в продължение на два века. Според някои данни на ден тя е убивала между 5 и 10 хил. души, казва Христова.

Повсеместният

демографски срив

предопределя отслабването на Византия, изчезването на Персия, краха на Римската империя, което се оказва големият шанс за настаняването на прабългарите на Балканите.

Първоначално те се разполагат по Северното Черноморие и Юстиниан реагира, опитвайки се да намали натиска върху империята, но без особен успех.

"Но след първата пандемична вълна Византия вече не може да повлияе на придвижването на българите - обяснява Мария Христова. - Загубата на потенциал води до промени в организацията на управлението и охраната на територията

на Византийската империя, нейната слабост става все по-видима. Първоначално по тези земи пристигат аварите, българите се настаняват на една скитска пустиня, както са описани в изворите пустеещите земи. Постепенно цялото население се изтегля на юг,

търсейки по-добри условия за живот

През 626 г. рухва Дунавският лимес, а няколко десетилетия след това прабългарите и славяните вече трайно се настаняват тук, доказвайки, че празно място в природата няма."

На въпрос как чумната епидемия е засегнала българите, Христова казва, че по този въпрос няма достатъчно свидетелства. Единствено Прокопий Кесарийски е описал как синовете на аварския хан умират за дни.

"Нямаме основания да мислим, че ни е прескочила, но вероятно

по нашите земи заразата не е била

в такива мащаби,

както при Византия - казва Христова. - Има едно предположение, че в Североизточна България животът на някои селища приключва, но нямаме категорични данни, че това се дължи именно на чумата."

Така една жестока епидемия се оказва невероятният шанс потомците на Бат Органа да създадат България, което на територията на една силна и мощна империя би било немислимо.