Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Битката за петрола в Либия

Битката за Триполи, която се води от април 2019 г., сякаш е приключила. На 28 май т.г. "Ал Джазира" и други медии съобщиха, че силите, лоялни на военния командир Халифа Хафтар, който воюва срещу правителството в либийската столица, са били принудени да отстъпят.

Става дума за оттеглянето на руските наемници - удар, който гарантира властта на премиера Файез ал Сарадж над Триполи. В Либия обаче не се очаква мир, прогнозира германското издание "Ди Цайт".

Двете страни се борят за западната част на Либия

от април 2019 г. Халифа Хафтар се опитва да завладее Триполи с помощта на съюз от източнолибийски военни части, руски, судански и лоялни към Асад сирийски наемници. Неговата армия, базирана в Киренайка на изток, се стреми да измести подкрепеното от ООН правителство в Триполи в полза на алтернативно, основано в Тобрук. Той е получил подкрепа от Египет, Обединените арабски емирства и в един момент дори от Франция. Русия обаче остава най-верният му съюзник.

Противникът на Хафтар - министър-председателят на международно признатото правителство на националното съгласие в Триполи Файез ал Сарадж, не вярва на картела на милициите в Триполи. През ноември той сключи военно споразумение с турския президент Реджеп Ердоган. Оттогава с помощта на турското разузнаване няколко хиляди сирийски бунтовници са отлетели към Триполи.

Въпреки това след 14-месечна война до средата на май армията на Хафтар изглеждаше победител. Тя

контролираше нефтените находища

в източната и южната част на Либия и беше само на осем километра от Триполи. В същото време премиерът Ал Сарадж контролираше само няколко шосета и зависеше от четири въоръжени групи, на които беше принуден да плаща за отбраната на столицата. "Въпреки това турските военни съветници, изпратени в Либия, направиха Сарадж временно победител", твърди Мирко Кайлберт.

Въздушната сила е ключов фактор в либийския конфликт. Китайските безпилотни самолети Wing Loong II на Хафтар воюват срещу турските Bayraktar TB2, управлявани дистанционно от турски специалисти.

През последните две седмици

турските безпилотни самолети унищожиха

най-малко пет руски системи за ПВО и започнаха бомбардировка на 800-километровия маршрут, използван от войските на ген. Хафтар за осигуряване на доставки. След няколко поражения на Либийската национална армия (ЛНА) на фелдмаршал Халиф Хафтар повече от 1500 негови съюзници -

наемници от руската военна компания “Вагнер”, са напуснали фронта

в Триполи. За да осигури евакуацията им, руското правителство е разположило шест изтребителя МиГ-29 в Либия.

На снимки на Африканското командване на Въоръжените сили на САЩ в Щутгарт, направени в либийската авиобаза "Ел Джуфра" на 19 май, се виждат няколко изтребителя МиГ-29 четвърто поколение, с каквито според американските военни частни армии не разполагат. В някои съобщения в медиите АФРИКОМ говори за 14 самолета, които трябвало да подкрепят руските наемници, сражаващи се на страната на ген. Хафтар. Руският законодател Андрей Красов, член на Комисията по отбрана на руския парламент, отхвърли твърденията като "фалшиви".

Обратът

Изглежда, че руското ръководство е наредило на наемниците на частните охранителни фирми да се оттеглят, за да не бъдат обкръжени. В телефонен разговор очевидци разказват пред "Ди Цайт" за конвои от най-малко 400 военни превозни средства, с които наемници се изнасят от Триполи до градовете Бени Уалид и Бенгази в югоизточната част на Либия. На контролираното от Хафтар летище в Бени Уалид се приземяват транспортни самолети и прибират мъже в униформи на летци, които стоят в края на пистата.

Снимки от мобилни телефони показват как наемниците спокойно и организирано поставят оръжията и оборудването си. Служители на летището съобщават също, че сигурността на евакуацията се контролира от руски военни самолети и системи за противовъздушна отбрана.

"Оттеглянето на наемниците значително измества баланса на силите в Либия. Борбата за най-богатата нефтена страна в Африка все повече се превръща от прокси война в реална международна война, в която руското и турското ръководство са в пряко противопоставяне", отбелязва журналистът Мирко Кайлберт.

Джамал Алавиб ръководи от април 2019 г. отряд от 350 души на фронта в Айн Зара. 65 негови войници са загинали. Той се изказва срещу войските на ген. Хафтар. "Мнозина от моята част не разбират защо трябва да позволим на руските снайперисти и артилеристи да напуснат безнаказано - казва той в телефонен разговор. - Но, изглежда, има тайно споразумение, което

прехвърля Западна Либия на Турция, а Източна - на руснаците

С оттеглянето на наемниците вероятно войната в Западна Либия ще приключи. С необмислено отмъщение бихме го изложили на риск."

Има и слухове, че Хафтар дължал 150 милиона долара на частната военна компания "Вагнер". Освен това участието на руски наемници в Либия става все по-проблематично. В Бени Уалид младеж умря в неделя, след като наемник от конвой го застреля. Мъж засне отстъпващите танкове на "Вагнер" с телефона си.

В резултат на отстъплението на Русия много либийци за първи път разбраха, че чуждестранни бойци и експерти са решаващ фактор във войната за столицата на Либия.

Според Сирийския център за наблюдение на правата на човека най-малко 5000 сирийски бунтовници се бият на страната на правителството на Сарадж. През последните дни няколко транспортни самолета на турската армия кацнаха в Мисрата, вероятно с допълнителни бойци.

Това показва, че въпреки оттеглянето на руските наемници на изток

войната в Либия

не е приключила

Частите на Либийската национална армия и войниците на суданската милиция Джанджауид очевидно искат да организират щаб в град Гарян, южно от Триполи. Целта на турските безпилотни самолети е да преминат през градовете Бени Уалид и Тархуна.

Неутрализирането на руските системи за противовъздушна отбрана за кратко време направи Турция най-влиятелния играч в Либия. В лицето на Ердоган Ал Сарадж има международно признат партньор, който му изпраща

стотици военни съветници в Либия

В същото време Ердоган намери партньор в лицето на либийското правителство в спора за развитието на газови находища в Източното Средиземноморие", посочва "Ди Цайт". Според експерти по този начин Анкара на първо място се опитва да получи достъп до нефтени и газови находища в източната част на Средиземно море, които в момента се управляват от Гърция, Кипър, Израел и Египет. Този факт, както и това, че войските на Ал Сарадж получават военна подкрепа от Турция, предизвиква недоволството на Египет. Ген. Хафтар е съюзник на Ал Сиси.

Въпреки че Москва отрича намеса в либийския конфликт, руски и международни медии и експерти многократно съобщават за присъствие в страната на бойци на руската частна военна компания "Вагнер". Вашингтон многократно обвинява Русия, че използва наемници в страната. Турският президент Реджеп Ердоган също говори за "Вагнер".

Москва се стреми да разшири влиянието си в региона на Близкия изток и Северна Африка и подкрепя тази мисия чрез военни ескапади. В Сирия Москва разположи въоръжените си части, за да подкрепи режима на Асад, което гарантира мястото й като регионален играч.

"Укрепването на военните позиции на Русия в Северна Африка несъмнено ще осигури на руския президент Путин много по-голяма възможност за хватки спрямо Европа и вероятно дори голямо влияние и контрол в по-широкия регион на Близкия изток и Северна Африка", смята Томас Оливие, експерт по борба с тероризма и бивш старши офицер в нидерландското правителство. "Енергийните ресурси на Либия и наличието на няколко дълбоководни пристанища ще дадат на Путин логистичното и геостратегическото предимство, което той се опитва да постигне", казва Оливие, цитиран от "Дойче Веле".

Междувременно държавният секретар на САЩ Майк Помпео призова премиера Ал Сарадж към

политическо решение на конфликта

според либийските медии. "Много от нас са убедени, че компромис с Хафтар ще доведе до продължаване на войната. В Либия има или победа, или поражение", казва Джамал Алавиб.

Халифа Хафтар все още е уверен в победата си. По канала си "Карама" той призова своите части да "изхвърлят" турските нашественици от Либия. Въпреки това начинът, по който конфликтът за най-големите запаси от нефт в Африка ще продължи, отдавна е решен, и то не в Либия" според "Ди Цайт".