До 10 години космическите сили ще тестват технологиите си за добив на изотопа на Луната

Този месец стана ясно, че администрацията на Доналд Тръмп подготвя проект на международен договор за добив на полезни ресурси на Луната. Той ще е в рамките на лунната мисия, наречена Artemis, чиято прогнозна стойност ще е около 35 милиарда долара. С тях Америка и съюзниците й трябва да се установят на най-близкия ни спътник с база до 2030 г., а споразумението за добив се нарича Artemis Accords.

В него САЩ ще поканят Канада, Япония, ОАЕ и страни от ЕС. Отсега е сигурно, че Русия няма да бъде част от споразумението. Причината - Белият дом е обезпокоен от

"заплашителните маневри на руските сателити"

и все повече виждат Русия като "враждебна" страна.

Според неофициална информация пактът Artemis Accords няма

да национализира лунните и други космически територии. По-скоро идеята е да се създадат "зони за сигурност" около лунните бази, за да не се допускат конфликти между съюзниците и руснаците.

Плановете са тези центрове да са на южния полюс на Луната, където вече се позиционираха китайците. Причината за огромния интерес там е концентрацията на находища на хелий-3.

Изотопът е изключително дефицитен на Земята, но на спътника ни е в изобилие.

Според скорошен доклад на “Декан Кроникъл” той може да задоволи глобалните енергийни нужди на Земята за период от 3 до 5 века. Руснаците смятат, че залежите са много по-големи и това е тезата на ръководителя на отдела за изследвания на Луната в правителствения астрономически институт "Ломоносов" Владислав Шевченко. Той е и един от авторите на първата карта на обратната страна на най-близкия ни спътник. Шевченко е категоричен, че запасите от изотопа ще стигнат на Земята да покрива енергийните си нужди в продължение на 5 хил. години.

Освен това

добивът там

ще е изгоден,

ако се сравни с днешните разходи, които отделя всяка страна поотделно, за да осигурява енергийното си потребление.

Прогнозите са, че ако климатичната криза се задълбочава, цената на тон хелий-3 ще стигне 5 млрд. долара. Последните проучвания сочат, че на Луната има приблизително 1 милион метрични тона, въпреки че анализите сочат, че само около една четвърт от това количество може да бъде

доставено

до Земята

Според астрофизика в Индийската организация за космически изследвания Сиватхана Пилаи това дори не е въпрос на някакво далечно бъдеще, а нещо, което ще се случи съвсем скоро.

"Cтpaнитe, кoитo имaт кaпaцитeт дa дoнecaт тoзи изотоп oт Лyнaтa нa Зeмятa, щe диктyвaт пpoцeca - казва шефът на Индийската космическа агенция Кайласавадиву Сиван. - Hие нe иcкaме дa бъдем чacт oт тяx,

ние иcкaме дa

сме лидери

в този процес."

Частните компании и държави като САЩ, Русия и Китай също искат да са лидери в този процес и конкуренцията между тях тепърва започва.

Ключов фактор за това е кой ще разработи най-евтина технология за добив и транспорт до Земята.

От тази гледна точка гениалните хрумвания на предприемачи като Илон Мъск ще са безценни.