В продължение на 35 години руснаците изненадват американците с уникални постижения

През всичките над 35 години на съществуването си съветската космическа програма винаги се е развивала тайно. Разбира се, това е удобен начин да бъдат прикривани неуспехите, но съвременни проучвания показват и много уникални достижения, които са останали скрити за световната общественост.

В наши дни за тях можем да съдим по големите успехи, постигнати от съветските учени и космонавти. В Програмата за космически проучвания на СССР, която се развива от 1955 до 1991 г., между тях са такива подвизи като пускането на първия и втория изкуствен спътник на Земята, първото живо същество в Космоса, първата сонда на Луната, първия човек, излязъл в открития Космос, първата жена в Космоса, първата космическа станция и първия дистанционно управляван роувър... Всъщност, ако СССР не беше толкова страховит противник, САЩ може би никога нямаше да бъдат подтикнати да изпратят хора на Луната.

На 4 октомври 1957 г. всички очи по света са вперени в небето. Тогава Съветският съюз пуска Спутник-1 – 84-килограмова сфера с размери на плажна топка, снабдена с четири шпинделни антени. Тъмният блясък от полираната му метална повърхност би бил вдъхновяващ, ако това не се беше случило по време на ранната криза на Студената война, когато

Съветите и САЩ са отприщили ядрената надпревара.

Затова ефектът върху Запада е ужасяващ. Зад океана американците се тревожат – за тях успехът на „Спутник“ означава, че е само въпрос на време новата технология да ги заличи от лицето на Земята с космически бомби. Чак през януари 1958 г. те успяват да контрират със собствен апарат – „Ескплорър-1“.

Зад първия удар в завладяването на Космоса обаче стоят години работа.

Началото е много трудно. През 30-те години заради репресиите на Сталин първите научни организации, занимаващи се с ракетостроене, в крайна сметка са закрити. В основата на развитието на ракетната технология и бъдещата космическа програма на СССР са изследванията на К. Е. Циолковски, Н. И. Кибалчич, И. В. Мещерски, Ф. А. Цандер, Ю. В. Кондратюк и други учени. За съжаление мнозина от тях още преди войната стават жертва на репресиите на Сталин. Много съветски ракетчици, като бъдещия академик С. П. Корольов, са изпратени в лагери. На 22 юни 1938 г. Корольов е арестуван от агенти на НКВД. Осъден е на 10 години затвор – за участие в троцкистка организация, и изпратен в ГУЛАГ в Източен Сибир. След няколко месеца делото му е преразгледано и е преместен в т.нар. „шарашка“ – специален затвор за учени. Освободен е оттам чак през 1944 г.

В онези години съветското ръководство е принудено да се съсредоточи върху военното производство, като приоритет са ракетите с далечен обсег по образец на балистичната ракета на нацистка Германия A-4, по-известна като V-2 (От нем. Vergeltung – „Оръжие на отмъщението”). През 1944-1945 г. в страната са сформирани екипи от специалисти, които изучават заснети материали за германската ракета. След победата във Втората световна война както СССР, така и бившите му съюзници започват активна работа по създаването на собствени ракетни оръжия. По това време предимството е в ръцете на САЩ, които не само успяват да се снабдят с готова „фау“, а и да привлекат много водещи немски учени към сътрудничество. Един от тях е прочутият Вернер фон Браун, чиято ракета „Сатурн-5“ извежда американците на Луната.

Какви са другите постижения на руснаците, четете в списание "Космос".