Когато някой е извън този свят, но го променя с щракване на пръстите
От снощи целият ми нюзфийд е в една и съща снимка на Кристо. И е страхотно - сякаш това е последният му проект.
Няма нито едно мнение как е бил противоречива личност. И няма и причина - когато някой е извън този свят, но го променя с щракване на пръстите, зад което стои чутовна работа и гениални идеи, няма място за кухи личностни интерпретации.
Няма място и за сравнения.
Няма място дори за обсъждане на отношението му към България.
Дори онези анонимни нещастници, които си позоволяваха през годините да го критикуват за избора му да не бъде българин, сега мълчат.
Защото Кристо е отвъд етническата си българска принадлежност и отвъд американското си гражданство.
Няма как на друга планета да забодем чието и да е знаме.
Трансформацията като функция на неговото изкуство се случи в главите и умовете на няколко поколения.
И, Господи, благодаря, че ни даде възможност да поживеем по едно и също време заедно с тоя гений.
"Красотата, науката и изкуството винаги ще триумфират."
*От фейсбук
Най-четени
-
Галерия Младоженци бягат от соца с гумена лодка
В разцвета на тоталитаризма у нас, през 1966 г., двама млади влюбени успяват да избягат с миниатюрна гумена лодка по море в Турция, а оттам да заминат на Запад
-
Родната Мата Хари изоставя семейство и любим, за да шпионира 23 г. за родината
Какво може да накара едно 18-годишно българско момиче да стане нелегал - разузнавач, живеещ под чужда самоличност, с чужда биография, в чужда страна? При това в най-тежките години на студената война
-
Галерия След 1964 г. Москва ни забранява добив на нефт и газ
Съветският съюз строго е ограничавал България да добива нефт и газ от свои находища. За това свидетелстват документи предоставени на "168 часа" от политолога Антон Тодоров
-
Галерия Раковски разкрива, че Русия насилствено преселва българи в Бесарабия
Захари Стоянов пише, че не искаме руското правителство заради неговите “бесилки и Сибир”, след което мистериозно умира в Париж Заедно с убитите от първия Гладомор нашите жертви на сталинския геноцид
-
Как със Стефан Данаилов крадохме мотор от военните
При всяко завъртане на фара ние залягахме С Джони и Чарли имахме джипка. Осемдесет и някоя година през лятото за два-три месеца бяхме в Мичурин, сега Царево. Снимахме филм в стария град