Днес е първият понеделник, в който отидох на работа след 80 дни отпуска, карантина, самоизолация и т.н. И ето какво намерих, изпратено ми още в началото на март: книгата "Между журналистиката и политиката" на египетската легенда Мохамед Хасанейн Хейкал. Неговата кариера започва като военен кореспондент през 1942 г., отразявайки битката при Аламейн - повратна точка в Северноафриканската кампания на Втората световна - и продължава до сетния му час през 2016 г., когато умира в Кайро на 92 години. Преди това си е позволил да каже, че образът на президента Сиси като герой и спасител на Египет е илюзия. През 2007 г. пък заявява, че президентът Хосни Мубарак живее в свой свят на фантазиите. Разбира се, Хейкал е от тези хора, които са стигнали до пиедестала, от който могат да говорят, каквото си искат. Но той дълги години е и достатъчно близък на управляващите в Египет, поради което и тази книга е озаглавена така. Той е приятел и доверен съветник на египетския президент Гамал Абдел Насър, дългогодишен главен редактор на весник "Ал Ахрам". Времена, в които статиите му от първа страница на официоза се препечатват в целия Арабски свят, а освен всичко друго сутрин ги четат чинно по египетското радио. Покойният арабист и дипломат Киряк Цонев бе припомнил в една от книгите си, че през 1959 г. Хейкал пише, че килимите в кабинета на българския министър-председател Антон Югов всяка сутрин се сменяли и изгаряли, защото били напоени с кръвта на опозиционерите, избити предната нощ лично от него в същия този кабинет. Хипербола, която от днешна гледна точка би се таксувала като фалшива новина par excellence. Мохамед Хасанейн Хейкал е противоречив, но много интересен персонаж. Което прави и този подарък много ценен. За което трижди благодаря на подателя!

*Коментарът е от фейсбук