Днес на една пешеходна пътека, в района на училище, много бързо се разигра ситуация, която събуди смес от усещания, у хората, които станахме неволни свидетели. От уплаха, раздразнение, простотия, до комичност и доза възмездие, затова, че някой си получи това, което си търсеше. Мъж на около 40-50 години, се огледа и тръгна да пресича на прясно боядисаната и издигната пешеходна пътека. Аз направих същото, но само 2-3 метра след него. А след мен жена с детето си. По улицата от дясната ни страна, с не много висока скорост, приближаваше лек автомобил. Тъй като видимостта му към нас беше добра, очаквахме водачът да намали и да спре пред повдигнатата пешеходна пътека и да даде предимство. Да, той намали. Но причината беше издатината на пътя, а не, за да даде предимство. Младият мъж зад волана, дори ни гледаше с нескрита наглост и някакси бавно и триумфално премина. Мъжът пред мен се сепна, вдигна ръка и без заядлив тон попита младият водач, чийто прозорец беше отворен.

- Ей момче, за къде бързаш, хора пресичат?

Онзи се ухили нахално и отговори.

- При жена ти отивам, чичка!

- Аз съм вдовец. Вдовец съм. - каза човекът и давйки път на бързащия, продължи.

Онзи даде газ и продължи да бърза в посоката си.

*От фейсбук