Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Мутафчийски се държа с Бенатова като със смъртен враг и си тръгна като разревано чавдарче

Позволявам си да напиша това, защото забелязах, че генерал Мутафчийски и аз имаме три общи неща, поне ситуационно. И аз често съм склонна да мисля, че винаги съм права и хората се заяждат с мен от глупост. И аз съм сприхава по природа и не съм склонна да търпя, ако смятам, че някой цели да ме злепостави. И аз също съм била интеревюирана от Miroluba Benatova

(Даже и аз, като него, се бях докарала в синьо за камерата.)

Когато двете разговаряхме, темата беше животът и трудностите на българските имигранти във Великобритания.

Още преди да се видя с Бенатова, имах някои резерви, но реших, че единственият начин да се чуе моята гледна точка, да се разберат фактите, които според мен досега не бяха широко известни, е да говоря с нея. Прецених така и говорих с нея. Никой не ме е карал зорлем.

Докато разговаряхме, както и очаквах, усещах, че не съм съгласна с цялостния й подход. Намирах упоритостта, с която се връщаше към определени теми, без да отчита вече изразената ми позиция, за негъвкава и леко тенденциозна. Въпреки това, отговарях на въпросите й докъдето можех по същество и с търпение, макар че имаше моменти, в които ми беше терсене.

Въпреки, че лично за мен медийното третиране на емигрантите е силно емоционална тема, и на моменти се ядосвах (на ум) на ината й, някак си се разбрахме цивилизовано и с взаимно уважение. Осъзнавах, че нямам право да се чувствам лично нападната от въпросите й, колкото и да ми е свидна темата. Бях наясно, че тя не е дошла до Лондон, за да ме измъчва и дразни, макар да намирах някои от въпросите й за водени от предразсъдъци или дежурна телевизионна кръвожадност.

И ако, в някакво моментно умопомрачение, бях започнала да прекъсвам Бенатова, да я иронизирам, да изразявам непрестанно презрение към нея, да слагам думи в устата й, да я наричам глупава и изобщо да се разпищоля отвъд всяко приличие, а тя, ей така, за да сме освести, ми беше фраснала право между очите един бушник... нямаше да й се разсърдя.

Ще кажете, ама ти не си Мутафчийски, не знаеш какво му се събра. Така е. Ако аз трябваше да се разправям ежедневно с Кирил Ананиев, отдавна щях да съм превъртяла. Но, за да си говорим истината, Мутафчийски умее да се владее. Това стана ясно и когато публично изтрая Борисов да го унижава както му кефне по брифинги, и когато не оскуба брадите на клириците, които го принудиха да си свали маската и да целуне икона в ефир. И когато реагира отлично на автентично тъпите, злобни, кръвожадни и провокативни въпроси на дамите от ПИК и Телеграф за ромските махали и кога ръцете на прокуратурата ще бъдат развързани да громят завръщащите се у дома заразни емигранти. Тогава генералът с право изрази възмущение, но без да излиза от рамките на добрия тон.

С Бенатова, обаче, Мутафчийски от вратата се държа като със смъртен враг. Защото беше най-безопасната мишена. Това не е неин проблем и няма как да бъде. Мога да разбера, че му е писнало от журналисти и неоснователна според него критика. Общо взето, това бяха единствените разбираеми послания, които той успя да отправи за половин час.

Но това не е кой да е.

Това е човекът, отговорен за управлението на кризисната ситуация в България. На него не може да му писва сега. Той, ще не ще, е в позицията на властта и трябва да отговаря за нея и да не я превръща в камшик. А в края на краищата, човек, ако толкова не иска да отговаря, просто отказва интервю. Чиста работа.

Миролюба Бенатова може да има всякакви трески за дялане. Но не тя е отговорна за това, че професионалист, на чието здравомислие разчита цяла България, се държа смущаващо неуважително с нея, системно отказа да отговаря по същество и напусна интервюто като разревано чавдарче - с финалния залп към всички зрители, че "яко" ще мрем. Просто не биваше да се стига дотам.

________________________

* Не поставям под съмнение личните усилия на генерал Мутафчийски по отношение на опазването на общественото здраве. Категорично не оспорвам и не желая да подценявам рисковете от пандемията. Но действително не смятам, че случилото се е авторитетен, убедителен и приличен начин за комуникация на тези рискове.

*Коментарът е от фейсбук