Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

А ако Климент от уважение към Кирил
е кръстил азбуката кирилица?

Глаголицата, както е известно, е първата азбука за старобългарския език в България. Въпреки че се е използвала сравнително немалко време, не се е наложила най-вероятно поради сложната си и непозната графика. А след приемането на учениците на двамата братя св. Кирил и Методий в България необходимостта от по-бързо заместване на ромейските духовници, проповядвали християнството на гръцки език в страната, с български свещеници и с богослужебни книги на старобългарски език, е наложила

създаването на по-опростена писменост

Точно това прави св. Климент въз основа главно на гръцката азбука, допълнена с други писмени знаци, съобразени специално със звуковата система на тогавашния старобългарски език, в чийто речников фонд почти изцяло са преобладавали славянски думи. Има твърдения, че св. Климент е създал новата азбука въз основа на глаголицата. Простото сравнение показва, че това не е вярно. Има само няколко знака, които си приличат в двете азбуки. Повечето са съвсем различни, защото са взети от гръцката азбука. А са взети от нея, защото в определена степен тя вече е била позната и използвана в България след приемането на християнството. Разбира се, гръцкият език и неговата писменост са били използвани преди това и при търговските и дипломатическите отношения на България с Ромейската империя.

Най-достоверното доказателство за създаването на новата азбука са думите на самия Черноризец Храбър. В съчинението си "О писменехь" (виж Петров, Гюзелев, 1980) този старобългарски автор пише:

"и сътвори им

38 писмена

ова убо по чиноу гръцких писмень, ова же по словенстяи речи, от пръваго начень по гръускоу", което означава: “и направи им 38 букви, едните по формата на гръцките букви, другите по словенската реч, но отпърво започна по гръцки”. И в следващото изречение Ч. Храбър е пояснил: “а от сих съть 24 подобна гръуьским писменамъ, а 14 по словенскому языку иже съть сия”, което значи: “от тях 24 са подобни на гръцките букви, а 14 са по словенски език”.

Тези сведения, оставени от Черноризец Храбър, едва ли могат да се подложат на съмнение и са още един, и то много солиден, довод в полза на схващането, че нова писменост се създава въз основа на вече съществуваща писмена система, в случая преимуществено гръцката. А щом Климент е постъпил така, защо да не се приеме, че това е бил същият подход и при създаването на глаголицата. Така са постъпили Месроп Мащоц, създателят на арменската азбука, и Вулфила – на готската писменост.

Без да се проявява някаква мнителност, но има и определена

прилика между част от Климентовите букви и готската писменост

За съжаление, няма исторически сведения как се е наричала тогава създадената от св. Климент Охридски азбука, а вероятно за хората през онази епоха не е било толкова важно да се даде име на тази писмена система. По-важно е било, че я има. Има твърдения, че самият Климент от уважение към Кирил я е нарекъл "кирилица". Но това е само предположение. Най-правдоподобно е да се приеме, че е наричана българска. Само в произведението “Кратко житие на Климент Охридски", създадено през ХІІІ век от охридския архиепископ Димитър Хониат, има едно изречение, от което става ясно, че е създадена нова, по-усъвършенствана азбука: “Изобретил и други форми на буквите за по-голяма яснота от ония, които изнамерил мъдрият Кирил.”

Това сведение се използва от някои историци, за да твърдят, че Климент само е опростил изписването на глаголическите букви, а не е създал нова писменост.

Нека читателите да сравнят глаголицата и Климентовата азбука и ще се убедят, че те са коренно различни една от друга. Ако трябва да се посочат промени в изписването на глаголическото писмо, това е т.нар. хърватска или "ъглеста" глаголица. Вече беше приведено доказателството на Черноризец Храбър за Климентовото авторство на новата азбука. По-справедливо би било тази азбука

да се нарича не "кирилица", а "климентица"

Споровете между учените по тези въпроси не са престанали и едва ли скоро ще престанат.

Ето защо, без да се засягат чувствата на мнозина, но в интерес на историческата истина никак не е логично и исторически вярно на голям брой икони, рисунки, плакати, публикации и други материали, да се изобразяват братята св. Методий и св. Кирил със свитъци, на които са поместени букви, които те не са създали и не са виждали, защото са направени след смъртта им. Разбираемо е емоционалното желание азбуката на св. Климент да се представя, макар и косвено, като продължение на делото на св. Методий и св. Кирил. Но това дори не е коректно както спрямо историческата истина, така и към паметта на св. Климент. Да, принципно той е продължител на просветителското им дело, но го прави чрез друга писмена система. Естествено, това е известно на науката и на църквата, но инерцията е много голяма, датира от Възраждането, даже отпреди него, и е почти невъзможна промяна, въпреки че на немалко места това се прави. Така че не е справедливо и исторически достоверно названието “кирилица”. Но споменът за създателя на първата азбука за славянски език е бил запазен през вековете и много по-късно се появява понятието "кирилски букви" или "кирилица". За това възприемане е изиграла определена роля и църквата, която е канонизирала Солунските братя.

Създаването на тази азбука от св. Климент

е последното интелектуално постижение в Европа

в областта на писмените системи. След това вече няма нито един сполучлив опит за създаване и разпространение на нова писменост на континента, така че това е последната и най-съвършена европейска писмена система. Всички европейски народи, приели християнството, започват да използват видоизменени варианти на латиницата и създадените от св. Климент букви. Върхът на несъвършенството между звуците и знаците в Европа, които ги представят в графични форми, са френската и английската азбука. В този смисъл гръцката, латинската и българската азбука в чистия си вид са

най-съвършените писмени системи,

защото на почти всеки звук съответства собствен писмен знак.

Първият писмен източник, освен ако не се открие друг, в който е употребено название за Климентовата писмена система, но като "кирилски думи", е Новият завет на Библията, издаден на хърватски език в германския град Тюбинген през 1563 г.

Над текста на немски език на втория и третия ред от долу нагоре от хърватското заглавие ясно се четат думите, с цируличскими слови", т.е. Новият завет от Библията е отпечатан с кирилски букви или думи, но според тогавашния хърватски език. Както се вижда от текста, вече е било направено известно опростяване на графичните знаци, защото са избегнати украсените главни букви и редицата надредни, т.е. разположени над много от думите ударения и други знаци, които са били широко използвани в българските, сръбските, руските и други средновековни текстове.

Около един век по-късно, през 1651 г., в Рим е отпечатано и първото българско издание “Абагар” с тези букви. Автор, по-точно съставител на това първо българско печатно произведение, е българинът Филип Станиславов (1594-1674), който е бил никополски католически епископ. Има и друго мнение, че той е роден през 1608 г., но по това тук няма да се спори. Прави се ново, също известно опростяване на графиката на Климентовата азбука. Въведени са в употреба и малките букви, което също е нововъведение, защото през Средновековието книгите и другите писмени паметници са се изписвали само с главни букви.

Всъщност това не е книга в истинския смисъл на това понятие, защото се състои само от 5 листа. На тях на български език, но примесен и с някои сръбски и хърватски думи са отпечатани молитви и апокрифни религиозни текстове. Заглавието произлиза от едно легендарно послание на древния едески цар Абагар до Исус Христос, в което се изказва благодарност за това, че го е излекувал чрез Божието слово. Предназначението на това произведение е било да се носи и да изпълнява функциите на "силни мощи" (), в смисъл "свети мощи" или амулет за закрила на този, който ги носи със себе си. В този смисъл представянето на "Абагар" като книга

е поредният мит в нашата история,

но все пак, това е първото българско печатно издание и този факт има голямо историческо значение за българската култура.

По-късно се предприема ново опростяване на изписването на Климентовата писменост. Това прави първият руски император Петър. При престоя си в Нидерландия този владетел се запознава с латинската писменост и там обмисля тази реформа, виждайки по-лесното изписване и отпечатване на нейните букви. През 1708 г. той провежда писмена реформа с цел допълнително да се опрости изписването на вече използваните в Русия български букви на св. Климент, т.е. на българската азбука.

 Какви са другите приключения на нашите букви, четете в следващия брой.