Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Капитан Жасмина Христова, която докара военния боинг с помощи от Китай Капитан Жасмина Христова

Когато кацат в горещи точки, двигателите на машината винаги работят, за да излетят, ако има бомбардировка

Тя идва у нас след изтощителни полети. В Пекин объркват подреждането на товарите и се налага екипажът на ръка да ги оправя

Още на първата си мисия важна система отказва и са принудени да се приземят на друго място

Първата българка - пилот на военен боинг С-17 “Глоубмастър”, кап. Жасмина Христова, докарала медицинските консумативи в България от Китай, е военен пилот от 14 г. Тя е софиянка и е на 36 г. Избира призванието си през 2002 г., а миналата година е командирована в авиобаза Папа, Унгария, където се включва в екипа на организация за стратегическа помощ, изградена от 12 държави. Пред "168 часа" тя разказа за мисията си до родината и за пътя, който е извървяла дотук.

- Капитан Христова, беше ли опасна мисията от Китай до България, с която доставихте необходимите за страната медицински консумативи?

- Това беше най-тежката ми мисия. Нямаше аварийни ситуации, но отидохме в Пекин, където досега не беше кацал наш самолет. Тоест ние нямахме предварителна информация за условията. Аз бях пилотиращ пилот от Тайланд дотам.

Мисията беше тежка, защото имаше страшно много рестрикции на това летище. Кацнахме рано сутринта около 3-4 ч. през нощта. На екипажа не беше позволено да отиде в склада, където бяха медицинските консумативи за България.

Бяхме принудени да им дадем палетите

от самолета, на които те да натоварят кашоните. По принцип, за да се качат на борда, те трябва да се подредят по определен начин и да се завържат със специални въжета, за да е безопасно пренасянето им. Има изисквания как да бъде разположен товарът. Чакахме 4 часа, а по план трябваше да стоим 3 часа на земята и да излетим. Те донесоха палетите, но се оказа, че извън тази стока има още около 50 кубика, която изобщо не е сложена. Ние нямаше как да качим всичко, защото като килограми можехме да вземем много повече, но не и като обем. Тогава започнаха разговори кое да се качи и кое да се остави. Нашият екипаж трябваше да свали на ръка някои от кашоните и да сложи по-важните.

Китайците не ни оказаха никакво съдействие,

въпреки че нашата държава беше платила за това. Изкарахме 11 часа на земята на 30 градуса жега. Аз буквално започнах да се моля на всеки член от екипажа да помага. Всички работихме като волове, въпреки че не бяхме спали, за да стигнем до Китай. Радвам се, че никой не припадна или не му стана лошо. Успях да ги вдъхновя, че мисията ще бъде успешна, защото ние имаме една цел и кауза. След като излетяхме, кацнахме в Тайланд точно 11 минути преди да изтече удълженото ни максимално работно време от 24 часа. Отпочинахме и потеглихме към Кандахар, където

заредихме и продължихме за София

След като разтоварихме в България, се върнахме в авиобаза Папа в Унгария. Тук бях под карантина около 10 дни, след като ми направиха два теста за коронавирус и бяха отрицателни.

- Откога сте в Унгария и как успяхте да влезете в организацията за стратегическа помощ?

- Преди около 10 години 12 държави създават Strategic Airlift Capability, купуват 3 самолета и се грижат за нуждите на страните си. След като разбрах, че съществува тази база, кандидатствах преди 2 г. Одобриха ме миналата година и ме изпратиха за 4 месеца на обучение в Оклахома. Там имах много полети на тренажор, където

се извършват аварийни процедури,

за да бъдем готови. Дано не ми се случват в реалността, но пък имам подготовка за тях. Като завърших, получих удостоверение, че мога да управлявам С-17 "Глоубмастър". Всъщност мечтата ми беше да пилотирам този самолет. Това е върхът на военнотранспортната техника. Ние нямаме такъв в България. Това е страшно способен самолет.

Втори по големина в света. Може да спира в рамките на 3500 фита,

тоест около километър, или да извършва реверс във въздуха с четирите двигателя, тоест контролирано свободно падане. Има уникални способности, въпреки че не е от най-новите генерации. И така на 27 септември 2019 г. бях командирована в авиобаза Папа за 4 години. Работата ми се състои в транспортиране на хуманитарни помощи, превози на военни контингенти, делегации, товари или боеприпаси, ако се наложи. От 6 месеца съм тук, но лека мисия не съм имала. Всички са страшно изтощителни и много предизвикателни. Обикновено 2 седмици прекарваме в полет, 5 дни сме почивка и една седмица в офиса. После цикълът се повтаря. Сега имаме много работа, защото страните имат нужда от медицински консумативи.

- Казвате, че сте обучена за много аварийни ситуации. Имали ли сте такива?

- Още на първата ми мисия преживях нещо такова. Идеята беше да видя как протичат задачите на един полет. Летяхме от Швеция до Мали и аз бях пилотиращ пилот. Превозвахме шведски войскови контингент. За да подготвим кабината за кацане, обикновено извършваме технически специални процедури за приземяване в горещи точки като Афганистан и Мали. В случая бях помолена да освободя седалката, за да се настани пилотът, който беше предвиден за този полет. Точно тогава една важна система в самолета отказа и решихме, че не можем да кацнем в Мали, защото можеше изобщо да не излетим и животът ни да е в опасност. Така взехме решение да променим маршрута и да отидем в Мароко. Опитахме се да поправим самолета, но пратиха друг и продължихме мисията. При такива условия в горещи точки не гасим двигателите, само разтоварваме и тръгваме веднага. Трябва да имаме готовност, ако бомбардират летището.

- Как решихте да се отдадете на тази професия? Това ли беше детската ви мечта?

- Детска мечта дотолкова, доколкото всяко дете мечтае да лети. Тогава нямаше такава възможност. Когато бях малка, беше тема табу. Имах едно приятелче от квартала, което влезе да учи за пилот и аз много му се възхищавах и го гледах като извънземен. Не съм си представяла тогава, че подобно нещо може да ми се случи. По-скоро смятах да уча медицина и фармация. Въпреки това кандидатствах и влязох във Военновъздушното училище в Долна Митрополия през 2002 г. с втория випуск жени пилоти. Тук скачах с парашут и се записах на курсове за парапланер. Бяхме разпределени да се обучаваме на хеликоптери. Завърших и се преместих в авиобаза Крумово. Прекарах там 7 месеца и се прехвърлих във Враждебна. По-късно прекарах 14 месеца в Америка, където бях първата българка, завършила военновъздушната академия "Максуел".

- Спомняте ли си първото ви качване на самолет?

- Това се случи още в първи курс. Тогавашният ми приятел, сегашен съпруг, се обучаваше за войсково разузнаване и трябваше да скача с парашут от самолет. Отидох с него на летището и пилотът ми разреши да се кача в кабината. Когато всички скочиха, той ми позволи да покарам малко. Тогава нямах никакви познания. Първият ми полет с вертолет също беше незабравим. Беше вълнуващо, защото

тази машина е много по-сложна за управление

Всичко се прави на ръка. Влияе се от вятър и атмосферни условия. Лети се на малка височина в зоната на въздушните възглавници и е по-трудно да го контролираш.

- Как реагират хората, когато разберат, че сте военен пилот?

- Миналата година моето дете все още беше на училище в България и ходеше на частни уроци по английски. Един ден ми звънна учителката му много притеснена и леко възмутена и ми каза, че детето ми има доста развинтена фантазия, че не може да се оправя с него. Постоянно измислял някакви неща, даже последното, което споделил, е, че аз съм военен пилот. Засмях се и отвърнах, че може да си измисля много неща, но това е истина.

- Трудно ли ви е да балансирате между работата и семейството?

- Синът ми се роди, когато аз вече бях военен пилот

Той е свикнал да не съм си вкъщи постоянно. Обикновено се редуваме с баща му кой да го гледа. Понякога се включват и бабите. Той се вълнува много от работата ми. Качвала съм го на С-17, но малко се страхува.

- Какво обичате да правите през свободното си време?

- Основно спортувам. Тук има добри условия за каране на колело. В София тренирах народни танци. По този начин разтоварвам. Въпреки че съм изморена от полетите, обичам да пътувам.

- Каква е следващата ви мечта?

- Подала съм документи за повишение в звание майор, а командир на самолета живот и здраве ще стана догодина като направя 800-1000 летателни часа на С-17.