Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Невинен за убийство на бежанец лежи 9 години в затвора

Един от най-фрапиращите примери за съдийска немарливост с тежки последици е случаят "Коце Тръпков". Тръпков е обикновен младеж на 27 години, работник-техник, от средите на македонските бежанци. Не членува в революционни организации и не се занимава с политика.

През октомврийската нощ на 1930 г. на улица "Козлодуй" в София е извършено убийство. Жертвата също е македонски бежанец - 32-годишният Димитър Блажев. Първите оценки на криминалистите не дават надежда за бързо разкриване на извършителя.

Заподозрени няма,

улики също липсват

Единственото предположение, което се разнася из обществото, е, че това е поредното македонско убийство.

На втория ден настъпва раздвижване. В полицията се получава донесение. Двама свидетели, свързани с ВМРО, посочват като предполагаем извършител Коце Тръпков. При разпита те твърдят, че от един месец заподозреният се навъртал около дома на Блажев, а късно вечерта в деня на убийството го видели да излиза през входната врата на кооперацията. Заподозреният живее сам и никой не може да потвърди, че в нощта на престъплението си е бил вкъщи.

Тези обстоятелства се оказват достатъчни Тръпков да бъде подведен под отговорност. Пред съда той категорично отказва да признае вината си. Съдът приема за достоверни разказите на двамата свидетели и признава Тръпков за виновен, но липсата на категорични доказателства и чистото криминално минало на обвиняемия го принуждават да постанови по-лека присъда - седем години затвор, без зачитане на предварителния арест от две години, т.е. общо девет.

Девет години са твърде малко за един убиец, но прекалено много за един невинен. Тръпков стоически понася деветте години лишаване от свобода и през пролетта на 1939 г. излиза от затвора. Загубил най-ценните години от живота си, той си поставя амбициозната цел

да докаже своята невинност,

като разобличи клеветниците и разкрие истинските убийци на Блажев.

Без да афишира новината за освобождаването си от затвора, Тръпков започва дискретно търсене на двамата свидетели. Оказва се, че единият е починал. Другият - Спас Кичев, 56-годишен, е жив и здрав. Той работи на гарата и живее на улица "Козлодуй". След като научава това, Тръпков организира перфектна операция за неговото разобличаване.

Знаейки за слабостта на Кичев към алкохола, Тръпков се наговаря с трима приятели да напият клеветника и с елегантна обработка да изтръгнат от него истината. Една вечер тримата сядат в кръчма до гарата. След работа идва и Кичев, който е редовен клиент на заведението. Той се познава и с тримата и без колебание се присъединява към тяхната компания.

Вечерта започва с неангажиращи разговори. Когато промилите в кръвта на Кичев достигат до равнище, при което разумът му започва да губи свежестта си, тримата насочват дискусията към убийството на Блажев. Единият съобщава новината, че Тръпков бил починал в затвора. Езикът на Кичев постепенно се развързва и той признава, че е бил натоварен от организацията да натопи Тръпков,

за да се прикрият истинските убийци

които вече не били между живите.

След това признание разпивката продължава. В малките часове на деня компанията напуска кръчмата, след което тримата се отбиват при Тръпков да му съобщят безценната информация. Последният отива посред нощ в Дирекцията на полицията и разказва всичко на дежурния агент. Кичев се прибира у дома си на четири крака, ляга и заспива.

На сутринта се събужда от продължително блъскане по вратата. Там го чакат полицаите с белезници да го арестуват. При първия разпит Кичев твърди, че се е нафиркал до козирката и нищо не помни. Ченгетата бързо възстановяват белите полета в паметта му. Тримата приятели и Тръпков идват в полицията за очна ставка. Поставен натясно, клеветникът признава всичко.

Изправят го на подсъдимата скамейка. Делото се гледа от Софийския областен съд на 8 май 1940 г. Обвиняемият признава тежкия си грях и отчаяно моли съда за снизхождение. Осъждат го на

три години затвор

три пъти по-малко от невинната му жертва. Все пак името на Коце Тръпков е изчистено. Никой не може да му върне изгубената младост, никой не се сеща да го обезщети за "грешката" и никой не търси отговорност от тези, които са отнели свободата му.