Варна, Варна, любимата Варна! Първото нещо, което като дете видях в тази Прекрасница, първото, даже преди морето, беше Кулата на гарата. Софийският нощен влак пристигаше в 5,30 на гарата. Ние като повечето българи пътувахме с него, за да ползваме един ден повече на морето. Аз, брат ми, мама и татко. Още сънени с куфарите, с гурелясали очи минавахме покрай Кулата и се качвахме на автобуса. Чак после разбрах, че един по архитектите на варненската, а и на бургаската гара (те затова си приличат) е архитект Кирил Маричков, дядо на, сещате се, на кого.

Няма да забравя никога имената на спирките, които ми звучаха като отделни планети: Траката, Почивка, Писател, Журналист /иха, тия, дето слизат тук, сигурно са извънземни!/, Република, Дружба, Спорт палас.

Писал съм и друг път за това колко обичам Варна. Част от сърцето ми е там определено.

Затова днес апелът ми е към варненци, към моите варненски приятели!

Готини, идете утре, сряда, 29 април, в 18 часа пред Катедралата и се включете в идеята "Защото сме хора". Купете в пакети нещо, което бихте си купили вие за вечеря вкъщи. Занесете го там и го дарете на хора в нужда!

Ние в София го правим вече 3 седмици.

Варна, вие сте на ход!

Можете! Както е написал Стайнбек в последното изречение в "На изток от рая".

А вие сте доста на изток от нас и точно в Рая!

От фейсбук