Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

COVID-19 уби боксовия рефер, когото пращаха да вади кестените от огъня Опитният рефер знаеше точно кога е дошло времето да бъде спрян мачът, за да се запази здравето на победения боксьор.

Големият Еди Котън се зае да потуши напрежението след един от най-скандалните мачове в историята

Светът на спорта даде свидни жертви в битката с болестта, която за дни превзе целия свят и поне засега печели битката с човечеството. COVID-19 тихо пропълзя в организма на Еди Котън и за десетина дни порази всичките му органи. Опитни лекари се бориха за живота му, но не постигнаха успех.

Легендарният боксов рефер си отиде от този свят на 72-годишна възраст. Големите имена в бокса скърбят за човека, който умееше да държи под контрол събитията на ринга. нищо чудно, че именно него го пращаха да вади горещите кестени от огъня. Задаваше ли се проблемна битка, винаги се сещаха първо за чернокожия арбитър.

В началото роденият в Ню Джърси здравеняк се пробва като състезател, но така и не успява да постигне някакви значими успехи на ринга. Звездата му изгрява, когато през 1992 г. получава лиценз за професионален съдия.

Достатъчно е врял

и кипял между въжетата,

че да знае как да усмирява боксьорите, ако им хрумне да действат с нечестни средства.

За кратко време натрупва десетки мачове на сметката си и шефовете на професионалния бокс виждат в негово лице достатъчно сигурен човек, че да го ползват за напечените битки. 4 години след началото на съдийската му кариера получава поръчка да ръководи мача на двама бойци, които предизвикват един от най-скандалните моменти в професионалния бокс.

На 11 юни 1996 г. на ринга един срещу друг се изправят голямата звезда Ридик Боу и слабоизвестният полски претендент Андрю Голота. Американецът явно е подценил мача с по-младия съперник и едва ли не отказва да тренира сериозно, с което вбесява легендарния си треньор Еди Фъч.

На всичкото отгоре Боу отказва да спазва диета и влиза в битката доста по-тежък, отколкото е бил в предишните си мачове.

Голота явно усеща, че сега му е шансът, и минава в яростна атака, а големият шампион така и не успява да се окопити. Но съперникът му сам си нахлузва примката на шията. Увлечен в преследването на сензационна победа, полякът вкарва твърде много нечисти удари и реферът прекратява двубоя в седмия рунд, отсъждайки служебна победа за Ридик Боу.

Страшното идва после. От ъгъла на американеца на ринга се изсипва цяла тумба здравеняци, които започват да налагат Голота. В залата настава масово меле, което приключва чак след решителната намеса на полицията. Деветима влизат в болница, а десет от най-яростните биячи са пратени зад решетките.

Ридик Боу взима победа, но никой не е доволен от края на мача и набързо е организиран реванш за след само 5 месеца. Напрежението преди втория сблъсък с нож да го режеш. Големите акули в бизнеса се страхуват

да не се повторят ексцесиите от първия двубой.

Всички осъзнават, че е важно кой точно рефер ще бъде пратен да контролира страстите на ринга. Честта се пада именно на Еди Котън и не може да се каже, че той стои без работа.

Този път американецът се е подготвил по-добре и не играе ролята на боксова круша. Съперникът му отново е много настървен и двамата си нанасят тежки удари. Изглежда, че полякът доминира и този път ще спечели мача. В този момент нещо отново прищраква в главата му. Голота явно не чува предупрежденията на треньора си и нанася поредица от жестоки удари в слабините на врага. Ридик Боу се превива на земята, а реферът Котън взима нещата в свои ръце.

Той спира мача на секундата и отново отсъжда служебна победа за американския боксьор. Този път реакцията на рефера не е последвана от истерия в залата. Всичко минава тихо и кротко, а организаторите на мача благодарят на Еди Котън за професионалната му работа и умението му да вземе тежко решение, без да предизвика по никакъв начин реакции от двете страни.

"Основната сила на Еди беше неговото спокойствие. Много други на негово място щяха да се разтреперят в тежките моменти, но той умееше да приема предизвикателствата със спокойна усмивка и да

взема най-правилните решения

въпреки натиска.

Болестта ни отне един наистина голям човек", разказва друга легенда в съдийството - Лари Хазард.

Именно той се решава да повери на Еди Котън сблъсъка Ленъкс Люис - Майк Тайсън. Двете суперзвезди се срещат през юни 2002 г. Целият свят обръща поглед към случващото се в Мемфис, а цените на билетите за двайсетхилядната пирамидална зала достигат космически размери.

Край ринга се подреждат най-известните имена в американския шоубизнес, милиони пред екраните искат да видят развръзката на толкова дълго подготвяния двубой.

Кой друг, ако не Еди Котън може да изнесе на плещите си толкова завързан сблъсък. Реферът се включва изключително адекватно в голямото шоу и дирижира като по ноти случващото се между въжетата. Всичко приключва в осмия рунд, когато британецът нокаутира Железния Майк, защитавайки титлите в двете версии - Световен боксов съвет и Международна боксова федерация. Котън вдига ръката на британеца и записва още една червена точка в богатата са биография.

Години по-късно самият той ще признае, че един от най-емоционалните мачове, които е ръководил, е предпоследният бой на Джордж Форман. Големия Джордж печели срещу Лу Саварезе, а в края на годината в друг двубой губи от Шанън Бригс и

казва “край”

на бокса.

"Форман беше изключителен боксьор и за мен бе чест да съм на един ринг с него точно когато беше решил да се откаже. Едва ли можете да проумеете колко велико удоволствие е да си в една лодка с велики спортисти, които те уважават и изпълняват твоите нареждания", казва Еди Котън. Сега всички тези величия скърбят за него и се молят за душата му.