Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

В разгара на испанския грип едва не убиват със сребърна вода любимеца на Америка Бейб Рут Бейзболистът побеждава испанския грип и се превръща в символ на силния американски дух.

Гаменчето от Балтимор почти сам успява да превърне бейзбола в един от трите най-популярни спорта в САЩ

Чудодейното му оздравяване е глътка надежда за
сънародниците му в края на Първата световна война

В България бейзболът в общи линии интересува около пет процента от спортните фенове. Случващото се на терена изглежда твърде скучно и ненужно усложнено. В Америка обаче е съвсем различно, а Джордж Херман Бейб Рут има основна заслуга за популяризирането на играта отвъд океана преди 100 години.

По онова време и янките не са особено запленени по опита на леко тромавите играчи да нацелят с бухалката си (бата) кожената топка. Това, разбира се, е твърде лаишко обяснение на случващото се по време на мач, но който иска, може да се запознае подробно с правилата на играта в интернет. В общи линии феновете скучаят, а играчите долу се мъчат да вдигнат адреналина на публиката. И точно тогава сякаш от нищото изгрява звездата на Джордж Рут, който още в младежките си години получава прякора Бейб заради невинното си лице.

За няколко години той тотално ще преобърне представата на американците за бейзбола. Бейб Рут е истински бог на игрището, сякаш пратен от небесата, за да даде на хората огъня на спортното познание. Някога скучаещите мъже и техните синове започват да ходят с удоволствие на стадиона в очакване на поредното шоу на техния любимец.

Рекордният брой хоумръни, отбелязани от младия играч, едва ли щеше да се окаже достатъчен за превръщането му в легенда. Той е колкото гениален в спорта, толкова и неразумен в личния си живот. Пие, пуши, яде до пръсване и спи със стотици жени под носа на съпругата си.

Образът на лошо момче му придава допълнителна харизма и го превръща в един от най-легендарните американски спортисти за всички времена.

Но всичко това можеше и да не се случи, ако битката между младия организъм и испанския грип се беше развила другояче през пролетта на 1918 г.

По онова време Бейб Рут тъкмо започва да трупа популярност в цяла Америка, а болестта тихо, но неумолимо започва да отнема човешки живот. В началото са хиляда, след това сто хиляди, а после загиват милиони.

В сегашната ситуация с пандемията от коронавирус хората съвсем основателно обърнаха поглед назад в миналото към онази страшна 1918 г., когато загиват поне 500 млн. души по цялата Земя.

Младият бейзболист е на косъм да се превърне в поредната бройка от безпощадната статистика на умрелите.

Почти чудодейното му излекуване обаче се превръща в символ на победата на човешкия дух над смъртоносната болест и дава сили и кураж на американците в най-страшните последни мигове на Първата световна война. Но нека първо се върнем към онези първи мигове, когато се ражда и започва да се създава една легенда.

Малкият Джорджи се пръква на бял свят в бедно семейство, а майка му се бори с хроничен здравословен проблем. Пращат го в църковно училище, където свещеникът - брат Матис, забелязва уникалния талант на иначе непокорния хлапак.

"Брат Матис беше най-великият човек, когото срещнах в моя живот", ще каже много години по-късно вече известният бейзболист. На младини той често участва в сбивания, бяга от часовете и опитва от всички забранени удоволствия, които могат да го сблъскат с представителите на закона.

Талантът му обаче е толкова голям, че хлапашките лудории не успяват да го отклонят от правия път и подписва договор с "Бостън Ред Сокс". На 19 години Рут вече е част от професионалния бейзбол и може да се похвали с доста висока заплата. Но въпреки всички успехи той не се чувства щастлив. Далеч е от родния си Балтимор, семейството и приятелите. Самотата го тласка към пиянски купони до ранни зори. Колкото и да е прекалил през нощта, на другия ден Бейб отново е най-добрият на игрището. Феновете усещат, че този човек е роден за велики дела в спорта, и отиват на игрището само и само да го видят с бухалка в ръка.

Бейб Рут влиза в 1918 г. с реномето на вече много популярен играч, който с няколко нестандартни движения вдига публиката на крака. В този момент вестниците започват да поместват материали за болестта, която май е по-опасна от обикновения грип.

Властите обаче следят много внимателно потока на информация, тъй като насаждането на страх може да деморализира нацията точно когато войната върви към своя край.

Затова и хората не обръщат особено внимание на слуховете, че новата болест убива с изненадваща ненаситност. Бейб Рут също не вярва на страховитите истории, въпреки че много от колегите му се разболяват и става трудно да се съберат достатъчно здрави момчета, за да започне мачът.

19 май се оказва изненадващо топъл и Рут решава да заведе дъщеря си Хелън на пикник. Двамата си прекарват чудесно, но вечерта бейзболистът вдига висока температура.

Болестта за часове успява да превземе тялото на спортиста, а новината за неговото премеждие се разпространява мълниеносно в обществото.

Рут се оплаква на лекаря на "Ред Сокс", че изпитва непоносими болки в гърлото. Медикът решава да го лекува със сребърна вода - разтвор със сребърен нитрат. Именно тази процедура за малко да убие бейзболната звезда. Гърлото му се подува за минути и той едва поема глътки въздух. Приет е по спешност в болница, където истинските специалисти в бели престилки едва ли не го връщат от оня свят. Нещо повече, само след няколко дни Бейб Рут отново е на крака и е готов да се върне на терена.

Чудодейното му излекуване се отразява изключително благотворно върху психиката на американците. Някои анализатори твърдят, че именно това е освежителната глътка въздух, от която се нуждае обществото в края на войната. Няколко месеца по-късно германците капитулират на бойното поле, както ще капитулира и испанският грип, който преди това ще отнеме живота на 1/4 от населението на Земята.

Преди болестта да изчезне също толкова мистериозно, колкото и се е появила, Бейб Рут ще се зарази за втори път и отново ще надвие опасния вирус. През тази фатална за него и за цялото човечество 1918 г. той напълно ще забрави за своето премеждие и дори ще подпише договор с "Ню Йорк Янкис", който и до днес се смята за един от най-важните трансфери в световния спорт. Нюйоркчани плащат 125 000 долара, които са равностойни на около 1,5 млн. долара днешни пари, но всеки цент си заслужава.

Преминалият през какво ли не бейзболист ще разгърне своите способности, трупайки рекорд след рекорд. Някои от тях ще останат неподобрени през следващите три десетилетия. За американците няма съмнение, че Рут е уникален спортист и страхотен борец в живота. Готови са да му простят всички глупости, които продължава да прави. Лошото момче на Америка изневерява на жена си, шофира лудо, пие и не спазва спортния режим. Много от съотборниците му го ненавиждат заради навика му да прави каквото си поиска и да се държи безцеремонно с колегите и треньори. Публиката има нужда точно от такъв гениален гамен, който да я вдъхновява.

И след като се отказва от бейзбола, Бейб Рут продължава да живее на същите високи обороти. През 1948 г., когато е на 53, срещу него се изправя враг, който почти винаги излиза победител.

Спортната легенда усеща силна болка над лявото си око, която не затихва със седмици. Отива на лекар и след дни научава страшната диагноза - рак на гърлото. Две години се бори с болестта, но този път чудото не се случва. Умира на 16 август 1948 г., а Америка така и не успява да прежали своето любимо момче.