Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Как царят дари Торинската плащаница на Ватикана Симеон Сакскобургготски е посочен като първи изпълнител на завещанието на вуйчо си, който го упълномощава да подпише дарението.

На 18 октомври 1983 г., вторник, 46-годишният живеещ в изгнание български цар Симеон II прекрачва портите на Ватикана. Посрещнат е според всички правила на католическия протокол, тъй като отива там с важна мисия. Изпълнител е на завещанието на вуйчо си - италианския крал Умберто II Савойски.

Според желанието на покойния монарх Светият престол трябва да получи като дарение Торинската плащаница - лененото платно, в което се смята, че е било обвито тялото на Исус Христос след разпването му на кръста и образът му се е отпечатал върху дрехата. За съществуването на свещения покров се говори в евангелията, въпреки че много експерти го смятат за средновековен фалшификат. Савоите са притежавали реликвата от Торино в продължение на 530 години. Тя е дълга 4,36 метра и широка 1,10 метра.

Отпечатъкът ясно показва следи от рани и ожулвания

на претърпелия жесток побой човек по време на разпятието. Виждат се и следи от огън, както и петна от водата, с които са го гасили.

Същия ден, когато се очаква историческото предаване, на аудиенция при папата трябва да пристигне и министър-председателят на Швеция Улоф Палме и охраната погрешно възприема изпълнителите на завещанието на крал Умберто II за шведа. "Когато стигнахме в двора Сан Дамазо, ни чакаше отговорник по протокола на Ватикана, облечен в черна униформа, с яка и шпага, компания към Швейцарската гвардия, отдаваща почести…

винаги впечатляващият ватикански протокол

- разказва Сакскобургготски 15 години по-късно пред испанския вестник АБС. - Не се поколебах да кажа на отговарящия за нашето посрещане, че не беше нужно да ни оказват такова внимание. За момент той се поколеба, изглежда, заради факта, че му говорех на италиански, и измънка: "Но… Вие не сте ли Улоф Палме?". "Категорично не", успях на отговоря."

Така човекът с шпагата останал да чака шведския гост,

а царят бил поканен в салона, където е последвало самото предаване на ключа. От едната страна били строени папските делегати - неколцина прелати и министърът на правосъдието, цивилно лице. Церемонията води папският държавен секретар кардинал Агостино Казароли.

От другата страна са се наредили изпълнителите на завещанието на крал Умберто II - Симеон Сакскобургготски и братовчед му Маурицио де Хесе, син на леля му Мафалда. Присъствал и друг братовчед - граф Амедео де Аоста, но не и първородният син на Умберто II - Виктор Емануил IV, защото

имал забрана за влизане в Италия.

Симеон II трябвало първи да подпише документа за предаването на плащаницата. "Не можех да овладея пулса си, тъй като с този акт се слагаше край на 530-те години, през които Светата плащаница беше собственост на Савойския двор - разказва той. - Моята майка ми беше предала специалното значение, което притежаването на това свято платно имаше за нейния дом." В речта си след това кардинал Казароли благодарил от името на папата.

Така свещеното за християните парче плат минава под егидата на понтифика. Папа е Йоан Павел II, който според публикациите в италианските медии не е участвал в предаването на Торинската плащаница. Той обаче научава информацията за дарението лично от адвокат на семейството малко след кончината на Умберто II в Женева на 18 март същата година.

Разбира го от

писмо на Симеон Сакскобургготски.

В медиите не се съобщава дали светият отец е дал аудиенция на двамата изпълнители на завещанието, когато през октомври са отишли във Ватикана да подпишат документите. Но от биографията на царя, публикувана на сайта му, става ясно, че се познава с Карол Войтила именно от онзи момент през 1983 г.

Вуйчото на бившия български премиер не е уведомил приживе наследниците си какво смята да направи с Торинската плащаница. Дали са се досещали, е трудно да се каже.

Но е имало признаци, по които е могло да се предположи. Така например детронираният крал е живял в изгнание в Кашкаиш, Португалия. Именно в местната нунциатура го приема папата около година преди кончината му. Американска агенция съобщава за този разговор, но не дава подробности. Вероятно са обсъдили и въпроса с християнската реликва, тъй като впоследствие става ясно, че завещанието на италианския крал към онзи момент вече е било нотариално заверено.

Но има и една

тънка подробност

от документа,

за която бившият български премиер разказва пред в. АБС. Когато на 18 октомври 1983 г. чул съдържанието на приемно-предавателния протокол за плащаницата от ватиканския нотариус, той бил изненадан, че не папата, а светата католическа църква получава дарението. Сакскобургготски знаел от завещанието на вуйчо си, че тя е трябвало да мине в ръцете на понтифика.

Той подписал, но после, когато останал насаме с кардинал Казароли, го попитал на какво се дължи тази промяна. "Той впери своя жив и ироничен поглед и каза: "Ваше "скъпо" Величество, светият отец, за съжаление, не е вечен, но църквата…" Без да довърши изречението, вдигна поглед към небето и продължихме да вървим", разказва още Симеон.

На следващия ден се е състояла аудиенцията му при папа Йоан Павел II, на която са присъствали всички от фамилията Савоя без престолонаследника Виктор Емануил IV и синът му Емануил Филиберто. Сакскобургготски трябвало да представи всички. Започнал да изброява имената първо на дамите - Маргарита Българска, Мария Пия Югославска, Елизабета Балкани, но понтификът го прекъснал с думите: "А добре! Всички Балкани".

"След като ни благодари за жеста и ни благослови,

изпращайки ни от вратата на път за друга аудиенция

с жезъла в ръка,

се обърна и каза: "С толкова европейски роднински връзки няма ли някоя с кралете на Полша?", завършва разказа си пред испанския вестник царят.

Когато приключват всички формалности, Йоан Павел II бил развълнуван и щастлив, пише в. "Стампа". Вестникът припомня, че покойният папа е имал специално отношение към Торинската плащаница и седмици преди да бъде избран за папа, отишъл да се помоли пред нея. Въпреки че официално Ватиканът не я признава за автентична, отците винаги са призовавали хората да я почитат като символ на Христовото страдание и спасението, което е донесъл на човечеството.

По изричното желание

на покойния крал Умберто II

плащаницата не е преместена

в катедралата “Свети Петър” във Ватикана,

а остава в Торино. Папата възлага на архиепископа на града да бъде неин пазител.

Джузепе Джиберти, почетен председател в Епархийската комисия на светия покров, си спомня с какво вълнение наместникът на Бога на земята се молел пред реликвата при посещението си в северноиталианския град през 1998 г. "Той пристигна в Торино уморен и не в най-добро здравословно състояние. Но всеки от неговите жестове беше пълен със смисъл", разказва Джиберти. Йоан Павел II влязъл в параклиса, където се пази плащаницата и където все още си личали следите от пожара от 1997 г., когато

пожарникар спасява

свещената дреха

от пламъците

"Розарият, който винаги носеше със себе си, беше в ръката му. Той спря в обожание и след това се присъедини към поклонниците и чакаше да коленичи пред плащаницата", разказва Джиберти. Отдал се на дълго размишление и молитви. Още при първото си пътуване до Торино като папа през 1980 г. Карол Войтила отново посетил реликвата. Местният кардинал Анастасио Балестреро успял да организира частна визита, след като получил съгласието на Савоите, които тогава били собственици на покрова.

Всъщност на споменатата церемония Симеон Сакскобургготски предава във владение на Ватикана ключа държали към параклиса към катедралата "Свети Йоан Кръстител" в северноиталианския град. Торинската плащаница е

излагана за поклонение

само 4 пъти за целия XX век

А през XXI бе показана през 2010 и 2015 г. Малко преди католическия Великден тази година тя бе показана виртуално пред целия свят, за да се помолят вярващите за изцеление от COVID- 19.

Катедралата на Торино пази покрова от 1578 г. Днес той е поставен под стъклено покритие в параклиса, но преди векове е бил в дървен сандък, облицован с тънки сребърни пластини със скъпоценни камъни. Отвътре е бил покрит с жълт сатен. Синдонът (от гръцки - бел. ред.) е бил навит върху дървено руло върху пурпурно кадифе. Но новите технологии предлагат по-съвременни начини на съхранение.

Вече не е навит,

а разпънат под бронирано стъкло,

което куршум не го лови, затворен херметически, като пространството вътре е пълно с газ. Поддържа се постоянно при определени условия - ниво на инертен газ, температура и влажност, които се контролират компютърно.

А ключът за параклиса допреди 37 години се е съхранявал от династията на Савоите, докато вуйчото на Симеон Сакскобургготски не дарява Торинската плащаница на Ватикана.