Ботев е прав! От робството ни спасяват героите и трима журналисти
Статиите им разкриват турските зверства у нас и палят войната срещу Османската империя
Разтърсващите им репортажи за опожарени села и избити невинни принуждават Европа да оттегли подкрепата си за султана
Няколко поколения у нас са учили, че Русия ни е освободила от турското робство, но нека не пропускаме, че международната нетърпимост към това уродливо явление е създадена от няколко смели западни кореспонденти, отвратени от зверствата у нас.
Неслучайно
Христо Ботев е разчитал най-много на медиите
"Нашият нещастен български народ няма камара, няма трибуна, от дето да изкаже своята воля, своите нужди и своите теглила - отбелязва Христо Ботев, своя статия в "Знаме". - Единственото негово средство в това отношение се явява неговата журналистика."
Ботев се оказва прав.
Един от най-талантливите репортери - Джанюариъс Макгахан, като кореспондент на "Дейли нюз" започва разследвания на турските издевателства в България.
Материалите му
са разтърсващи,
той като фотограф описва свидетелства от първа ръка и ужасяващите жестокости срещу невинни хора. Безпристрастно излага фактите и показва на цял свят, че садизмът на османския башибозук с нищо не е предизвикан. Кореспонденциите му разкриват цялата мъка, трупана през 500-те години робство, и продължаващите издевателства на турците.
Общественото мнение във Великобритания буквално е взривено. Англичаните недоумяват как е възможно това да се допусне в Европа. Така се стига до естествената развръзка.
По време на Руско-турската война през 1877-1878 г. султан Абдул Хамид II иска помощ от традиционния си съюзник Великобритания.
Лондон винаги
е подкрепял Османската империя
в интригите и операциите й срещу Русия. Този път обаче е различно.
Лондон отказва на султана с аргумента, че не може да се намеси поради настоящите обществени настроения. А тези настроения и нетърпимост са резултат от репортажите на талантливия Макгахан.
Репортажите му са пример как истинската журналистика може да обърне хода на историята, да промени политиката и да пренастрои дипломацията.
Не по-малък е приносът на другия лондонски кореспондент - Едвин Пиърс, който пише за "Дейли нюз". Той пристига в България точно когато Априлското въстание е потушено.
Във всяка статия той описва зверствата
на турците
и статиите му предизвикват масови протести във Великобритания.
През 1876 г. той описва заличаването на 35 български села и избиването на жителите им до крак.
Британският премиер Бенджамин Дизраели обаче преследва други цели и омаловажава въстаническите движения в България.
Затова и иронизира като преувеличени кореспонденциите на Едвин Пиърс.
Журналистът се амбицира и описва ужасяващи картини от над 60 опожарени села, в които
башибозукът е изгорил и заклал
12 хил. българи
Това отпушва такова обществено напрежение и протести, че кабинетът в Лондон е наясно - ако подкрепи Турция във войната срещу Русия, с правителството е свършено.
Френският кореспондент на "Фигаро" Анри Пиер дьо Вестин е с не по-малки заслуги за Освобождението ни.
Той описва кланетата в Батак и Перущица и разтърсващите му статии формират не само мнението на французите, но и на европейците.

