Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Баташкото клане.
Баташкото клане.

Статиите им разкриват турските зверства у нас и палят войната срещу Османската империя

Разтърсващите им репортажи за опожарени села и избити невинни принуждават Европа да оттегли подкрепата си за султана

Няколко поколения у нас са учили, че Русия ни е освободила от турското робство, но нека не пропускаме, че международната нетърпимост към това уродливо явление е създадена от няколко смели западни кореспонденти, отвратени от зверствата у нас.

Неслучайно

Христо Ботев е разчитал най-много на медиите

"Нашият нещастен български народ няма камара, няма трибуна, от дето да изкаже своята воля, своите нужди и своите теглила - отбелязва Христо Ботев, своя статия в "Знаме". - Единственото негово средство в това отношение се явява неговата журналистика."

Ботев се оказва прав.

Един от най-талантливите репортери - Джанюариъс Макгахан, като кореспондент на "Дейли нюз" започва разследвания на турските издевателства в България.

Материалите му

са разтърсващи,

той като фотограф описва свидетелства от първа ръка и ужасяващите жестокости срещу невинни хора. Безпристрастно излага фактите и показва на цял свят, че садизмът на османския башибозук с нищо не е предизвикан. Кореспонденциите му разкриват цялата мъка, трупана през 500-те години робство, и продължаващите издевателства на турците. 

Репортажите на Макгахан обръщат мнението във Великобритания.
Репортажите на Макгахан обръщат мнението във Великобритания.

Общественото мнение във Великобритания буквално е взривено. Англичаните недоумяват как е възможно това да се допусне в Европа. Така се стига до естествената развръзка.

По време на Руско-турската война през 1877-1878 г. султан Абдул Хамид II иска помощ от традиционния си съюзник Великобритания.

Лондон винаги

е подкрепял Османската империя

в интригите и операциите й срещу Русия. Този път обаче е различно.

Лондон отказва на султана с аргумента, че не може да се намеси поради настоящите обществени настроения. А тези настроения и нетърпимост са резултат от репортажите на талантливия Макгахан.

Репортажите му са пример как истинската журналистика може да обърне хода на историята, да промени политиката и да пренастрои дипломацията.

Не по-малък е приносът на другия лондонски кореспондент - Едвин Пиърс, който пише за "Дейли нюз". Той пристига в България точно когато Априлското въстание е потушено.

Във всяка статия той описва зверствата

на турците

и статиите му предизвикват масови протести във Великобритания.

През 1876 г. той описва заличаването на 35 български села и избиването на жителите им до крак.

Британският премиер Бенджамин Дизраели обаче преследва други цели и омаловажава въстаническите движения в България.

Затова и иронизира като преувеличени кореспонденциите на Едвин Пиърс.

Журналистът се амбицира и описва ужасяващи картини от над 60 опожарени села, в които

башибозукът е изгорил и заклал

12 хил. българи

Това отпушва такова обществено напрежение и протести, че кабинетът в Лондон е наясно - ако подкрепи Турция във войната срещу Русия, с правителството е свършено.

Френският кореспондент на "Фигаро" Анри Пиер дьо Вестин е с не по-малки заслуги за Освобождението ни. 

Анри Пиер дьо Вестин от "Фигаро" описва кланетата в Батак и Перущица.
Анри Пиер дьо Вестин от "Фигаро" описва кланетата в Батак и Перущица.

Той описва кланетата в Батак и Перущица и разтърсващите му статии формират не само мнението на французите, но и на европейците.