Месеци наред ни убеждават колко е лошо във валутния механизъм ЕРМ2, станал популярен като “чакалнята на еврозоната”. Ама толкова лошо, че нямало защо да си правим труда да си подадем документите за влизане, въпреки че 2 г. усилено се подготвяме и сме изпълнили 99% от изискванията. Цял куп теории, спекулации, чудесии. Добре де, като е толкова лошо, дайте да видим данните.

Нека например да разгледаме страната, която е прекарала най-дълго време в ЕРМ 2. Все пак, ако е толкова зле положението в чакалнята, точно тази страна ще го усети най-силно и най-болезнено. Ако е толкова лошо в чакалнята, значи ще видим едно постоянно и дълготрайно влошаване в тази страна. Защото на нас това ни казват. Влезем ли в чакалнята, само лоши неща ни очакват, нищо хубаво.

Е, добре. Проверяваме и какво да видим - най-дълго време в чакалнята е прекарала… Дания - повече от 21 г.! Нещо повече, Дания и в момента още е в чакалнята. Не е влязла в еврозоната, не е приела еврото. Стои си в чакалнята. Идеално за нашите цели. Значи, ако е толкова лошо положението в чакалнята, това неизбежно се е отразило на Дания.

Да, ама не! Гледаме данните за икономиката - Дания е четвъртата най-богата страна в ЕС според показателя реален БВП на човек от населението. Но също така Дания е четвъртата най-богата страна и по отношение на индивидуалното потребление. Пред нея са само страни от еврозоната – Люксембург, Германия и Австрия.

И инфлацията е ниска в Дания, само половин процент годишно средно за последните 7 г. Има нисък дълг – втория най-нисък в Западна Европа след Люксембург. Валутният курс е стабилен и не мърда забележимо десетилетия наред. Безработицата е ниска, заплатите са високи.

Има нещо гнило в Дания! Цели 21 г. в “лошата” чакалня, пък нищо лошо не й се е случило. Май тезата, че чакалнята е нещо лошо, не се потвърждава. Ако имаше нещо лошо, Дания отдавна да е излязла от чакалнята на еврозоната. Но не е – стои си. Стои, защото е полезно да е вътре.

Ето например, сега дойде нова световна криза, породена от коронавируса. Датската централна банка веднага получи от ЕЦБ суап линия в размер до 24 милиарда евро - двойно повече, отколкото в предходната криза преди десетилетие. Това означава, че страната може да ползва ликвидност в евро при нужда и за толкова дълго време, колкото е необходимо. Самият знак, че зад една малка страна като Дания стои втората по големина централна банка в света, е достатъчен, за да успокои пазарите в криза.

Ще кажете, че Дания е много богата страна и не е от нашата черга. Тогава да вземем други страни, прекарали дълго време в чакалнята. Например Естония прекара шест и половина години в чакалнята, преди да влезе в еврозоната, а Литва - повече от 10 г. И двете страни имаха валутен борд точно като България. И двете бяха много бедни, когато влязоха в чакалнята, не бяха по-добре от България днес. Какво се случи с тях?

И Естония, и Литва имат много нисък държавен дълг, сред най-ниските в Европа. Спекулацията, че влизането в чакалнята и еврото води до дефицити и задлъжняване, не се потвърждава. Същото важи за всички държави от Източна Европа, които влязоха в чакалнята и еврозоната. Дефицити, дългове – няма такова нещо.

Естония и Литва са сред най-успешните държави от Източна Европа. С нищо не им е попречила нито чакалнята, нито еврозоната да са успешни. Точно обратното. По-голямата част от успеха си постигат именно докато са вътре. Тръгвайки от задни позиции,

бившите съветски републики Естония и Литва вече са по-богати и от Португалия, и от Гърция.

Също така са по-богати от Унгария и от Полша. А ако гледаме индивидуалното потребление, Литва е най-богатата страна в Източна Европа и е достигнала нивото на Испания.

Балтийските страни минаха през предишната световна криза, докато бяха в чакалнята. Успяха да запазят непокътнат валутния си курс и мълниеносно се възстановиха след кризата. Дори в най-тежките моменти да си в чакалнята не е лошо, а тъкмо напротив. Чакалнята е един вид застраховка точно за тежки времена. Средната заплата в Естония е 3033 лева, минималната - 1142 лева. Ниска безработица, високи заплати, добра комбинация има в Естония. Като резултат – населението вече 5 г. се увеличава.

Може да вземем и други страни от нашата черга, които влязоха в чакалнята и после в еврозоната. И няма да намерим негативен пример. Словакия лошо ли се развива? Икономическо чудо, с най-голямо производство на автомобили на човек от населението в света! Огромното увеличение на автомобилното производство в Словакия се случи след влизането в чакалнята и после в еврозоната. През 2005 г. страната произвеждаше 200 хиляди коли годишно, сега - милион и 200 хиляди. И строи още един нов завод. Абсолютен успех.

Въобще, колкото и да гледаме данните,

не можем да намерим лош пример, няма такъв.

Страните от нашата черга само печелят от влизането си в чакалнята ЕРМ2. Развиват се, забогатяват, привличат инвестиции, решават икономическите и социалните проблеми, че дори и демографските. Няма ни най-малка индикация за негативи, причинени от чакалнята. Затова все още вярвам, че може да се постигне обществен консенсус по българското влизане в ЕРМ2, и то да се случи максимално бързо. Още повече, че едно бързо влизане в ЕРМ2 ще ни осигури мощен икономически импулс точно навреме, за да подпомогне възстановяването от корона кризата.

Да не говорим, че тепърва ще има нови и много по-големи възможности за страните, които влизат в чакалнята. В следващата многогодишна бюджетна рамка на ЕС се планират сериозни средства за подпомагане на реформите и модернизацията на тези страни, планира се и “вътрешен бюджет” на еврозоната, до който ще имат достъп и страните от чакалнята, ако желаят. Отделно ще има и по-лесен достъп до финансиране за развитие на бизнеса. А че имаме нужда от средства за реформи и развитие, едва ли някой се съмнява. Особено в тази тежка криза.