- На Великден ще е същата пустош в манастира, отчаян е архимандрит Григорий

- Послушник реве от зъбобол, звънял на 10 стоматолози - не работят

"Виждали ли сте игумен да служи в чисто празен храм? Беше трагедия. На такъв голям християнски празник без нито един богомолец!".

Така архимандрит Григорий описа празника в Бачковския манастир. Той е потресен от празнотата. А тя е навсякъде - в двора и храма.

Мъртвилото се вижда още по ларгото към обителта, където нито един павилион не работи. Единствено Мария, жителка на село Бачково, загърната с шал на устата, пристъпяше към манастира, за  да запали свещ и да се помоли. "Никога, ама никога не е било така. Какво е това нещо", изумена е възрастната жена. Едва пристъпяйки, тя си взе две свещи. Когато влезе в чисто празния храм, направо се разплака.

"Това не може да е истина. Пред Чудотворната икона на Богородица да няма нито един вярващ", промълви жената.

Продавачката на свещи също е съсипана. "До обяд съм продава едва 20. А в други години на този ден не можехме да смогнем да обслужваме богомолците", каза манастирската служителка.

По думите й дядо Сионий след като отслужил пред празен храм тържествената служба, веднага се прибрал в покоите.

"Все едно бомба е паднала", коментира архимандрит Григорий, който пета година е в Бачковския манастир. На въпроса от страх ли хората не идват или просто спазват мерките, божият служител изригна: "Българинът като цяло е езичник. Вярва на баячки и гледачки, но не и на попове. В Русия, Сърбия и Румъния не е така".

Според Григорий и на Великден манастирът ще изглежда покъртително. На Цветница дворът му е в истинския смисъл на думата призрачен. Навсякъде цари оглушителна тишина.

 Единствено на един от чердаците се чуват стонове. Млад послушник се прегъва от болки и направо реве. Други двама монаси го утешават.

"Умирам от зъбобол. Едва вчера се добрах до стоматолог, който сложи някакви лекарства, но нищо не помага", разказа послушник Георги. Казва, че не издържа.

"На 10 зъболекари звънях в Асеновград, никой не работи заради пандемията", прегъва се младият монах. Твърди, че болките му са брутални. "Никакво спане. Като арестант обикалям цяла нощ стаята с ръце на врата. Изпил съм най-малко 10 течни аналгина", описва младият послушник.

Архимандрит Григорий и още един монах го успокояваха, че след обед ще се появи зъболекар.