Добре сме си!

Корона вирус плюс всичките ни глупости,нетърпимост, страхове, халюцинации, конспирации, комплекси, жажда за внимание, лични битки, избуяват като магарешки тръни след дъжд по време на тая карантина.

И всичкото това нещо, олеле, съпроводено под една висока художественост ? -

то не бяха рецитали, поезии, прози, любими цитати, строфи и рефрени, хора рецитират, пеят и готвят в името на доброто.

Няма лошо.

Просто всяка криза, предизвиква едно масово, лъжливото чувство за съпричастност, като да бръкнеш с пръст в тортата на доброто и почти да си повярваш, че барабар с крема и ти си станал добър и част от “ние”- то. Ей така. Без особено вътрешно усилие и извървян път. Достатъчно е просто да рецитираш,пееш, готвиш. В общия хор.

Хората се умиляват. Лайкват. Десет-двеста лайка- халал да е. В “доброто” сме.

Имам чувството, че когато тоя вирус свърши, дълго време няма да искам някой да ми чете приказка на глас. Или стихотворение. Видео-театъра никога не съм го харесвала, но след тия дни- съвсем. Добре, че са филмите. Музиката. Че по-трудно се изпълняват в домашни условия ?

Както и да е. И това ще мине.

А театърът трябваше да замълчи. Да запази своята тайна. Да залипсва. Да изисква своята единствена привилегия-

че се случва наживо. Между мен и теб. Между нас и нас. Тук и сега.

Не знам вече, може и аз не съм права и леко да се изнервям под карантината на себе си със себе си.

Но и това ще мине. Както е казал мъдрецът от древната приказка-

“Каквото и да се случи, преди да го определиш като добро или лошо, прочети надписа- И това ще мине.

Само така ще намериш покой”....

Със здраве!

*От фейсбук!