Оптимистичният с всеки ден става все по-малко вероятен

Останалите са в скалата между драстичен спад и катастрофа

Европа ще понесе най-тежкия удар, защото още преди пандемията Германия бе на ръба на техническа рецесия

Три са основните сценарии пред българската и европейската икономика, за добро или за лошо те вече са тясно свързани най-малкото защото над две трети от износа ни е за страните от еврозоната.

Първият е най-благоприятният и предполага, че

спадът в икономиката

ще се ограничи

в рамките на 2-3%. Тоест ще е по-малък от този, който наблюдавахме през кризисната 2008 г.

"Това обаче е само при условие, че до края на април вече нямаме сериозен проблем с коронавируса - обясни пред "168 часа" икономистът Стоян Панчев. - Тоест, ако тогава няма затворени бизнеси и започваме постепенно да нормализираме стопанския живот."

Очакванията са, че при този оптимистичен сценарий възстановяването ще следва U-образна крива.

"Спад, шок, след което икономиките рязко поемат нагоре", твърди икономистът. За съжаление, с напредването на времето и разширяването на епидемията има опасност това да остане само в сферата на мечтите.

Според него този вариант изглежда все по-малко вероятен. Особено на фона на съобщенията, че дори епидемията леко да затихне сега, може да ни връхлети отново през есента, когато ще се наложи повторно затваряне на икономиките.

Вторият сценарий е смятан за далеч по-вероятен не от кого да е, а от Кристин Лагард.

Шефката на Европейската централна банка очаква спад от около 4-5%, но само ако епидемията приключи в рамките на три месеца.

"Това са прогнозите и за Германия - посочи Панчев. - Очаквам някъде в тези граници да сме и ние.

В случая говорим за вариант, когато

икономиките ще останат затворени

за периода след април."

Според експерта неминуемо ще възникнат още проблеми, защото данните за европейската икономика в края на 2019 г. вече подсказваха, че предстои сериозно забавяне на оборотите.

"Германия бе на прага на техническа рецесия, а около Нова година ръстът на еврозоната бе 0,1% - аргументира се икономистът. - Всички индустриални индекси, включително тези, отразяващи поръчките, показваха забавяне на икономическата дейност.

Това се получи и в Китай и директно се отрази на германската икономика, която е ключова за европейската. Очевидно е, че когато тя не работи или минава на бавни обороти, същото става и в цяла Европа."

Сега към този проблем, който няма нищо общо с вируса, се наслагва още един - затварянето на икономиките заради епидемията.

Затова очакванията са, че при този сценарий възстановяването ще е L-образно - спадът отново е шоков, но обратната тенденция в посока нагоре ще е почти незабележима.

"За второ тримесечие се очаква спад в диапазона от 14 до 35% в световен мащаб, което неминуемо ще се пренесе и у нас - твърди Панчев. -

Имаме всички индикации за задаваща се депресия."

"Хората може да са уплашени и да не отидат нито на море, нито някъде на почивка през лятото, тогава туризмът няма да се възстанови - посочва Панчев.

- Домакинствата масово ще свият своето потребление, фирмите - също, ще възникнат проблеми с обслужването на търговски кредити, на лизингите, което ще рефлектира върху транспорта. Тоест в един момент дори да спрем икономическия спад, пак няма да има голям ръст, който да извади икономиката от това състояние."

Третият сценарий е катастрофален.

"Тогава

депресията ще продължи през цялата година

и ще доведе до общ спад на икономическата активност между 6 и 12% на годишна база - смята икономистът.- Той ще се развие само ако пандемията продължи и започнат сривове в слабите системи, които в момента са под натиск." Една от тях са държавните дългове в еврозоната, които непрекъснато растат.

Другата ахилесова пета са свръхзадлъжнелите страни като Италия, които освен всичко останало са и с разклатена банкова система. Пробойните им, дори да бъдат запушени временно, това допълнително ще отслаби европейската валута, която понесе достатъчно атаки. Особено след гръцката финансова криза.

Сега Германия в разгара на пандемията е пред дилемата

отново да спасява суперзадлъжняла държава

в името на това да има обща европейска валута. При това сега моментът е по-тежък, защото никой не знае кога икономиките отново ще заработят и докога ще работи печатницата за пари на ЕЦБ.

"Заради това очаквам, че най-тежкият удар ще се понесе от ЕС - смята Панчев. - Китай, Корея, Тайван, Хонконг и Сингапур бяха с най-добри реакции, но за съжаление, ние нямаме такива. ЕС е като пациент, изправен пред още един, по-сериозен проблем, и възстановяването му ще е по-трудно."

САЩ също се огънаха и там бюрата по труда се задъхват от хилядите безработни.

Може би затова мнозина вече допускат, че задаващата се депресия има всички шансове да надмине най-страшната от 1929 г. Тогава, освен че са изтрити по няколко нули от стойността на акциите, на Уолстрийт започват самоубийствата.

Дано сега големите финансови акули си извадят поука и вместо да се чудят как да погълнат целия свят, да отделят и малко пари за наука, за да имаме по-голям шанс следващия път срещу коронавирусите.