Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Уилям Уилет се сеща колко пари ще се пестят с лятното часово време

На кого дължим лятното часово време? Най-популярната версия е, че всичко започва с лекомислената сатира на Бенджамин Франклин от 1784 г. Предложението му било просто хората да стават по-рано през лятото и заради това той погрешно е сочен за бащата на преместването на стрелките.

Древните цивилизации прибягвали до различни похвати, като съкращавали и удължавали дните в зависимост от сезона. Римският час примерно бил 44 минути през зимата и 75 през лятото. По-късно се появяват абсолютно неприложими идеи и всички до една са отхвърляни.

Истинският

пробив

идва благодарение на родения през 1856 г. Уилям Уилет. Той завършва филология, но от малък влиза в строителния бизнес покрай баща си. Двамата имат солидна репутация на почтени предприемачи, които строят най-качествените къщи в Лондон. През 1905 г. Уилям отишъл в една ранна сутрин на езда и бил учуден колко много завеси пазят домовете от слънчевата светлина.

С лични средства той финансира разпространението на памфлета "Прахосване на дневна светлина" сред членовете на парламента, общинските съветници, търговските дружества и гражданите. В него строителният предприемач обяснява, че близо половин година слънцето грее по няколко часа всеки ден, докато хората спят. Когато се събудят, то сякаш препуска към хоризонта и не след дълго залязва. Така част от деня преминава на тъмно. Затова Уилям Уилет предлага този модел да се промени, което ще подобри и здравето чрез увеличаване на часовете с двадесет минути във всяка от четирите недели през април. Чрез промяна на тази идея със същото количество в четири недели през септември. Според Уилет това не само ще подобри здравето и ще направи хората по-щастливи, но ще спести на Великобритания и много пари. Според сметките му става дума за около 2,5 милиона британски лири.

През 1908 г. строителят решава да

финансира

нова кампания,

защото получава подкрепата на депутата Робърт Пиърс. Политикът прави няколко неуспешни опита лятното часово време да се приеме със закон, но те се провалят.

Уилям обаче

не се отказва

И година по-късно се запознава с младите тогава Уинстън Чърчил и прочутия автор на поредицата за Шерлок Холмс - сър Артър Конан Дойл. Двамата бързо осъзнават плюсовете на идеята и официално решават да застанат зад нея.

Така Чърчил се оказва най-запаленият политик, популяризиращ промяната, но британският парламент отново отхвърля практичното предложение.

Докато на Острова текат дебати "за" и "против", Германия решава първа да се възползва от иновативния подход на Уилям Уилет.

През 1916 г., две години след избухването на Първата световна война, немското правителство започва да търси всякакви начини как да пести енергия. Икономиката работи на пълни обороти за армията, а енергоносителите са в постоянен дефицит. Тогава един от министрите си спомня, че е чел някъде за идеята на британеца Уилет да се преместят стрелките на часовника напред, за да се осигурят повече часове дневна светлина.

Така, докато англичаните продължават да обсъждат това, немците просто го прилагат.

Резултатите са повече от впечатляващи, когато на 30 април 1916 г. Германия и Австрия сменят времето и започват да пестят огромни количества енергия в резултат на удължаването на деня.

В този момент

британците страдат от хроничен

недостиг на въглища,

които са основен енергоносител за индустрията и за домакинствата.

"Не само имаше увеличено търсене на гориво за военноморските сили, железниците и армията, но Великобритания трябваше да снабдява съюзниците си, чиито въглища са окупирани от Германия", установява професорът по история Дейвид Стивънсън.

Изправени до стената, британците са

принудени да последват примера на Германия

и да приемат идеята на Уилет - а тя означава по-малък дефицит на въглища заради по-малката необходимост от осветление на домовете. Така 17 дни по-късно, на 17 май 1916 г., те приемат със закон лятното часово време.

Тогава много британски политици и интелектуалци аргументират решението с невероятната ефективност, постигната в Германия, забравяйки, че това е идея на съгражданина им Уилет.

Хрумката се оказва толкова печеливша за индустрията, която едва насмогва на поръчките за армията, че тя веднага се въвежда от Белгия, Дания, Франция, Италия, Люксембург, Холандия, Норвегия, Португалия, Швеция и Турция.

За съжаление, Уилям Уилет не доживява да види, тъй като умира година по-рано, покосен от грип на 58 години.