Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Големите карантини: Испанският грип вилнее три години, чума парализира Лондон за цели две

Поставянето под карантина днес се оказва проблем за много хора. Смятаме за трудно дори изолирането в комфорта на собствения дом без обричане на глад и на всичкото отгоре с наличие на възможности за комуникация посредством всички технологични чудеса. В исторически план днешната карантина е най-луксозната. В миналото хората са били изолирани без връзка със света, без новини за случващото се и дори с ясната обреченост, че най-вероятно ще умрат. Цели градове са били затваряни със стени, за да не може нито един да се измъкне. Жестоките мерки обаче са били единственият начин да се спрат

ужасяващи болести, покосяващи милиони

Идеята да се изолират болни при развилняване на епидемия се заражда още в древността. През 549 г. император Юстиниан I налага изолиране на пътници, идващи от засегнати от чума райони.

За първи път с официален документ е постановена карантина през 1377 г. Той е издаден в град Рагуса в Далмация (което е днешният Дубровник). Всеки кораб, преди да акостира на пристанището, е бил задължаван да остане за период от тридесет дни на изолирано място извън пристанището, най-често в заливите на близки острови. Ако екипажът не прояви симптоми на бубонна чума, тогава вече корабът може да стигне до сушата.

Правилото се спазва стриктно, и то десетки години. Дори след петдесет изолирането на кораби не само не е отменено, а дори е увеличено на четиридесет дни

Наименованието “карантина” произлиза именно от думата на венециански диалект за четиридесет - quarantena.

Всичко това се прави, за да не достигне отново чумата до бреговете на Европа. Страхът е огромен, тъй като между 1348 и 1359 г. чумната епидемия - Черната смърт - унищожава около 30% от населението на Европа и значителен процент от населението на Азия. Според някои статистики става дума за сто милиона жертви. Причинителят на Черната смърт е бактерията Yersinia pestis, често срещана при бълхите по различни видове гризачи.

Според учени заразата тръгва първоначално от Китай и е пренесена по Пътя на коприната с монголските армии и търговци или чрез кораби. Според легендата при обсадата на град Феодосия монголската армия катапултира заразените трупове през градските стени, за да разпространи чумата сред местното население. Търговски кораби от Феодосия пък отнасят болестта до Генуа и Венеция. От Италия заразата се разпространява из Европа, поразявайки Франция, Испания, Португалия и Англия. В следващите две години постепенно завладява страна след страна и стига чак до Скандинавския полуостров и до Исландия.

През годините съществуват няколко силни чумни епидемии, които налагат да се изолира част от населението. Една от тях е голямата лондонска чумна епидемия, която избухва в Англия през 1665 г. За две години умират над 100 хиляди души. Градът се превръща в призрачен. Хората се затварят по домовете си и се страхуват да излизат. Официално са предприети карантинни мерки. Ако в един дом има заразен, всички членове от семейството се затварят вътре за 40 дни. На вратите на прокълнатите домове се рисуват огромни червени кръстове. Често всички изолирани в дома се разболяват и повечето умират. Смята се, че краят на епидемията настъпва в следствие на

огромен пожар, който избухва в столицата

Болестта засяга и много градове около Лондон. Според историци най-жестоко е изолирането на Еям в Дарбишър. Заразата достига града чрез местния шивач, ходил до Лондон да купува платове. Само след седмица и той, и цялото му семейство са мъртви. Хората в града изпадат в паника. Мнозина решават да избягат, но тогава са взети кардинални мерки. Градът е затворен, защото всеки, който го напусне, рискува да разпространи заразата. Около Еям е издигната стена, а всички жители полагат клетва, че няма да избягат. Дори здравите остават, въпреки че почти със сигурност са обречени на смърт. От 350 жители загинали 260. Но със смелото си решение жителите спират разпространението на заразата.

Въпреки че днес за мнозина “чума” звучи прекалено далечно, официално болестта

съвсем не се смята за победена

Последни епидемични взривове е имало през 90-те години на XX век в Африка и Южна Америка.

Най-скорошно регистрираните случаи са от 2009 г. и от 2014 г. в Китай. И в двата случая целите градове, в които са установени болни, са поставени под пълна карантина. Никой няма право нито да влиза, нито да излиза при никакви обстоятелства. Официално правилата трябва да се спазват повече от месец, за да е сигурно, че болестта ще спре да се разпространява.

Сериозни мерки за изолиране са предприети и по време на пандемията от испански грип.

Болестта върлува от януари 1918 г. до декември 1920 г., разпространявайки се по целия свят и достигайки до Арктика и до отдалечени островни групи в Тихия океан.

На някои места нормалният живот е парализиран почти три години.

Няма конкретни данни колко души загиват по време на пандемията, но според някои учени жертвите достигат до 50 милиона. Това, което е необичайно, е, че вирусът засяга предимно млади и здрави хора. Години по-късно изследователи стигат до заключението, че испанският грип е предизвиквал прекалено силна реакция на имунната система, което е провокирало неконтролирани възпаления в тялото и съответно е довел до по-сериозни последствия именно при младите.

Всъщност епидемията нито тръгва, нито се разраства най-силно в Испания.

Името на грипа произлиза от една конспирация

Болестта се заражда по време на Първата световна война и заради налаганата цензура в Германия, Великобритания, Франция и САЩ са прикривани данни за широкото разпространение на заразата и за броя на жертвите. Испания, като неутрална страна, е много по-искрена в данните. Така се създава измамно впечатление, че болестта нанася най-големи щети именно на тази страна. Ражда се названието “испански грип”, което обаче съвсем не е вярно.

Някои историци смятат, че войната допринася за разпространение на заразата, но други са категорични, че проблемът идва от рязкото нарастване на пътуванията на хората в световен мащаб. Първите регистрирани случаи са от януари 1918 г. и само за месеци болестта се разпространява по света. Бързо са взети контролиращи мерки: болните са поставяни под карантина, ограничавани са пътувания от определи градове, затваряни са области. В някои държави е въведено изискване да се носят маски както от полицаи и от лекари, така и от обикновените граждани. На други места пък жертвите на вируса не се погребват, а задължително се изгарят. Мнозина се надяват, че карантинните мерки ще дадат бърз резултат, но е факт, че испанският грип подчинява света за почти три години.

Интересен факт е, че по време на пандемията Източна Самоа е поставена в пълна изолация. Решението е на губернатора Джон Мартин Пойър. Той спира достъпа до каквито и да било кораби и на практика затваря островите. Крайните мерки предизвикват известни протести, но истината е, че смъртни случаи на островите от испански грип почти няма. Докато в Западна Самоа се разболяват почти

90% от

населението

През годините до сериозни карантини се стига и при пандемиите от холера. Първата започва през 1816 г. и продължава до 1826 г. Тръгва от Индия и се разпространява в Китай, Индонезия и Русия. Жертвите са десетки милиони. През годините следват още шест холерни пандемии, като последната е от 1962 до 1966 г. в Индонезия. Най-големи участъци са изолирани по време на третата пандемия (1852-1860), която поразява основно населението на Русия. Цели села са затваряни без възможност никой да влезе или да излезе от тях.

Петнайсет години пък върлува петата пандемия

Заболяването тръгва от Индия и достига до Европа, като по пътя си покосява милиони. В Италия цели градове са поставени под карантина. Въпреки строгите мерки от холера се разболява самият папа Лъв XIII. Лекарите обаче успяват да го спасят.

Една от най-смъртоносните болести през XX век е едрата шарка. В първата половина на века от нея умират 300 милиона души. Заради това след 1967 г. Световната здравна организация предприема кампания за масова ваксинация във всички страни по света. Едно от последните огнища на нашия континент е Югославия. През 1972 г. в страната се разразява епидемия. По поръка на Световната здравна организация цялата страна е поставена под карантина. Правителството въвежда военно положение. През 1980 г. от СЗО обявяват, че едрата шарка е изкоренена в целия свят