Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Силният страх провокира автоимунни проблеми, високо кръвно, дори рак

Страх от коронавирус, от тероризъм, от война, от несигурност... При някои се проявява само като леко притеснение, при други се стига до панически атаки. Кога става патология и ни води към сигурна болест? Учени са категорични, че изпитването на постоянна тревожност за дълъг период от време – независимо дали съществува реална опасност, или не – може да провокира различни здравословни проблеми.

Инфаркт, инсулт, високо кръвно, рак, автоимунни проблеми и всякакви нарушения на психиката – рискувате всичко това, ако дълго се страхувате. Независимо дали пред вас има конкретна опасност, или ако просто се притеснявате от нещо далечно в бъдещето.

Британски специалисти подчертават, че организмът не различава

страха, провокиран от истински проблем,

и този от нещо евентуално, затова тялото реагира с еднакви защитни механизми. Но дори и те да са полезни при краткотраен стрес и истински риск – от катастрофа например, всъщност са изключително опасни, когато страхът е продължителен.

Затова е особено важно в стресови периоди човек да полага съзнателни усилия да се успокоява, да си спестява нагнетяване на негативното настроение и да търси разпускащи механизми. В сегашната ситуация те са не по-малко важни от мерките за безопасност срещу вируса – защото последиците от месеци на живот в страх няма как да са безобидни. Освен ако не се преборим с тревожността, доколкото е възможно.

"Дори един страх да е нормален, той не бива да ни контролира - подчертава епидемиологът Гидион Мейоровиц-Кац в статия за в. "Гардиън". - Хората имат проблем с реагирането към риска. Например са по-изплашени от турбуленция в самолет, отколкото от бързо каране по магистралата, въпреки че второто е в пъти по-рисково. Причината е, че се страхуват повече от това, върху което нямат контрол, от нещо, което им е непознато.

Затова и COVID-19 предизвиква такива крайни панически реакции – просто не е достатъчно познат нито на пациентите, нито на специалистите."

Епидемиологът обяснява, че нелогични реакции се срещат сред всякакви хора – като това да се запасяват с тонове тоалетна хартия или с лекарства срещу други вируси, за които обаче не e доказанo, че действат срещу този конкретно. Според учения обяснението е именно желанието за контрол - да имаш вариант на действие при влошаване на ситуацията, дори и този вариант да е безсмислен.

Специалисти уточняват, че когато

мозъкът

регистрира

емоцията на страха,

това действа директно върху хипоталамуса и хипофизата. Отделя се пролактин, който стимулира надбъбречните жлези и се секретират кортизол, епинефрин и норепинефрин. А това води до различни метаболитни промени в цялото тяло, до увеличаване на пулса, на кръвното налягане, на секрецията на стомашна киселина и т.н. Кортизолът освен това потиска имунната система, за да намали възпалението от евентуално получени рани.

"Всички тези реакции имат своята полза, ако човек наистина е в опасност – при нападение, след получени рани, в реална стресова ситуация – обяснява д-р Лиса Ранкин. - Когато обаче страхът е от нещо далечно или абстрактно, тези функции са повече вредни, отколкото полезни."

Причината е в това, че в ситуация на реален стрес организмът има задачата да игнорира важни процеси, за да се фокусира върху бягане, дишане и доставяне на кислород и енергия, където сметне за необходимо. Когато обаче е в реакция на страх често и продължително,

стресовият отговор се повтаря многократно,

органите се увреждат и организмът не е в състояние да се възстанови. Негативните ефекти водят до отключване на болести. Дори раковите клетки, които обикновено се разрушават от имунната система, започват да се размножават, подчертава специалистката.

Според изследователи от университета в Мюнстер при някои хора съществува връзка между генетичната предразположеност и риска от преживяване на прекалени изблици на страх. Според учените отделяният кортизол при стрес може да усили активността на определени гени и по този начин да провокира отключване на заболявания.

Според немските изследователи при някои хора съществува и проблем със

свръхотделянето

на невропептид S

– този протеин намалява сънливостта и усилва бдителността, но в прекалено количество отключва чувството на тревожност.

Във филма "Страхът. Анатомия на една емоция" на Карло Малмеди е цитирана притеснителната статистика, че около 15% от хората страдат от патологичен страх. И това важи при стандартен начин на живот. В ситуации на епидемии, природни бедствия или международни конфликти процентите стигат над 70. А патологичният страх пречи на всекидневния живот.

Германският психиатър Борвин Банделов обяснява разликата между обикновено и патологично притеснение: "Ако човек не изпитва страх, няма да живее дълго. В известна доза страхът е много полезен. Той ни предпазва в редица ситуации.

Еволюцията

на видовете

е доказателство, че тези, които не са изпитвали никакъв страх, не са оцелели.

В някои ситуации обаче се стига до момент, когато без наличие на реална опасност пред себе си човек изпада в паника. В организма се задействат механизми на бърза самозащита. Това е все едно да се активират въздушните възглавници в колата ви, докато си стоите съвсем спокойно в нея, без да има катастрофа. Така полезният страх от нещо, което може да ни сполети, се превръща в атака и вместо да ни помага, ни причинява щети."

Френският психиатър Кристоф Андре обяснява, че страхът става патологичен, когато подчинява цялата ни представа за дадена ситуация. Точно до такова състояние се стига, когато

във време на епидемия,

финансова криза или бедствия човек непрекъснато гледа новини, чете смъртни статистики и мисли за възможните рискове. "При прекалено съсредоточаване върху проблеми или преповтаряне на едни и същи притеснителни новини мозъкът не работи ефективно – обяснява д-р Андре. - Тогава човек става жертва на кризи на непрекъсната тревожност, дори да не е подложен на реална и директна опасност."

При патологичен страх организмът реагира като при истинска опасност –

повишено кръвно, сърцебиене, затруднено дишане,

треперене, виене на свят. При такава криза човек дори може да стигне до спешно отделение, без да има друга причина за това освен собствената си тревожност, обясняват специалистите.

"Рисково е, когато хората виждат опасност навсякъде, когато непрекъснато мислят за апокалиптични сценарии, когато непрекъснато гледат негативни новини. Тогава влизат в опасен капан. Важното е, че измъкването оттам може да се окаже лесно, стига да се положат усилия. На първоначалния етап е напълно възможно човек да се справи сам. На по-късен обаче е необходима помощ от специалист", обяснява Франк Джакоби от Института по психология в Берлин.