Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Физиотерапевтката, която излезе на перваза на парламента: Сега всички лекари са на първа линия! Бойка Анастасова излезе на перваза на парламента, след като служители на НСО нахлули в стаята.

Бойка Анастасова е медицинският служител, който на 6 март излезе на перваза на прозореца на парламента по време на барикадата на мед сестрите. Тя е на 46 години и от 2015 г. е физиотерапевт. "168 часа" я потърси, за да сподели какво точно се е случило тогава и как лекарите у нас се справят с коронавируса.

В над 25 болници у нас няма предпазни средства срещу коронавируса, казва Бойка Анастасова

Служителите на НСО блъскали и влачели сестрите при барикадата. Бойка е цялата в синини, със спукана вена и навехната китка

- Г-жо Анастасова, остана ли на заден план проблемът с ниските заплати на медицинските служители заради епидемията от коронавируса?

- Да. Сега най-важното е да се опитаме да защитим лекарите, защото се чувстваме още по-притиснати до стената. Аз самата имам особено мнение за това извънредно положение. Има остра липса на важни предпазни материали, които ще защитят както лекарите, така и пациентите.

Аз съм физиотерапевт и например работя от 2-3 седмици с един човек. Ако той е потенциално опасен или заразен,

мога да пренеса вируса на напълно здрав човек

Това може да се случи, когато липсват предпазни средства. Така че сега нашата грижа е за българския народ.

Лесно може да пламне епидемия заради липсата им. Благодаря на “Пирогов”, че ми е предоставила маски, ръкавици и дезифектанти. Само че “Пирогов” не е България. В белодробната болница е истински кошмар. Там колегите от Бърза помощ, които докарват пациенти, са напълно екипирани, но лекарите, които ги приемат, са "голи" - с едни ръкавици и обикновена маска, през която минава всичко. Ето това сега ни най тревожи.

- Заради липсата на предпазни лекарски материали във Втора градска болница се подадоха 85 молби за напускане. Страхуват ли се лекарите да работят в рискова среда?

- Разбира се, че се страхуват. Само в понеделник сме получи сигнали от над 25 болници и отделения, че нямат никакви предпазни средства. А междувременно правителството отпусна по 1000 лв. за медиците на първа линия, които няма да решат проблема.

Защото как може да се определи кои са точно на първа линия? Колегата от Бърза помощ или този, който ще приеме някой пациент с друг проблем, или личният лекар, или лекарят на летището, или педиатърът.

Една колежка от Сливен е подала сигнал до Министерството на здравеопазването, защото няма лични предпазни средства. Освен това приема пациент с неврологичен проблем, счупил си крака, но със съмнение за коронавирус, защото проявил симптоматиката. Оказва се, че всички лекари са на първа линия.

- С последните събития става още по-ясно колко важни са всички медицински служители. Вие защо решихте да протестирате?

- Обединихме се фелдшери, акушери, лаборанти, рехабилитатори и медицински сестри, за да заявим на обществото, че нашата система не е здравеопазна, тя е здравеопасна. Против търговията в здравеопазването сме. Крайно време е да се изгони търговецът от храма на бялата престилка.

Ние сме одухотворени хора, но системата ни е превърнала в търговци, а пациентите - в клиенти. За нас те са едни клинични пътеки, които трябва да бъдат усвоени, за да може накрая на месеца на базата на преминалия брой хора да си получим заплатата.

Това е безумие.

Ние не продаваме чушки и домати

Затова реших да заявя на обществото, че има проблем и той засяга не само медицинските специалисти, а и цялото общество.

Ние сме малка част от хора, които наистина се противопоставяме срещу търговията със здраве, въпреки че тя е подплатена със закони и наредби. За съжаление, когато потърсим някакъв механизъм, чрез който да се измъкнем от този порочен кръг, ни обезоръжават със закони. Това е Търговският закон, в който са вкарани всички лечебни заведения, друг такъв е Законът за съсловните организации, който дискриминира нашето съсловие.

- Вероятно неведнъж сте се опитали да проведете разговор с Министерството на здравеопазването. Има ли резултат?

- Всичко започна още миналата година. На 23 декември стана ясно, че нашите заплати не са включени като сигурен бюджет.

В личен разговор министърът на здравеопазването Кирил Ананиев ни обеща, че всичко ще е наред и с първите заплати за януари ще се види резултатът.

В края на февруари стана ясно, че това е поредната лъжа.

Колегите от провинцията отново получиха ниски заплати

Увеличението беше с около 50-100 лв. Тоест от 600 лв. станаха около 700. А Ананиев каза, че ще получим не по-малко от 950 лв. Това не се случи и те поискаха от нас готово решение на проблема чрез предложение за проектозакон.

На 26 февруари представихме нашето предложение, което беше лекарската професия да приеме статута на защитена, както е учителската. Дадохме им срок до 1 март да решават.Те не ни потърсиха и затова ние отново излязохме на протест.

На 5 март потърсихме обяснение от здравната комисия, за да разберем защо игнорират нашия проблем и кога статутът на медицинските специалисти ще стане защитена професия. Влязохме на заседанието около 15,30 часа с нормален пропуск в качеството ни на медици.

Точно 3 минути след като седнахме, срещата беше закрита

Тези хора се врътнаха и си излязоха. Не бяха работили повече от 10 минути. Видяха ни ясно всичките, че чакаме диалог, но никой не ни обърна внимание. Тогава спонтанно решихме да останем на столовете си, докато някой не реши да говори с нас.

- Как тогава се стигна до момента, в който вие излязохте на перваза на прозореца. Какво ви накара да го направите?

- Първоначално служителите на НСО стояха до нас и нямахме никакъв проблем с тях. Прилагаха различни психологически методи да ни убедят да си тръгнем. И изведнъж към 4 часа през нощта все едно някой с магическа пръчка им направи нещо на тези хора и те

започнаха да оказват голям натиск върху нас

- както психически, така и физически. Изключиха и осветлението и стояхме на тъмно. Затова застанахме на первазите от вътрешната страна на прозорците, за да ни виждат колегите ни отвън. Това бе гаранция, че никой няма да ни пипне.

Към 7,30 часа светнаха лампите, затвориха вратата и ни помолиха да слезем от перваза, за да си починем. Попитахме ги дали обещават, че няма да ни закачат, те обещаха. В момента, в който слязохме, свалихме якетата, оставихме телефоните и не снимахме на живо, за частица от секундата вратите се отвориха и една тълпа от народ влезе в стаята, пръсна се във всички посоки и беше въпрос на секунди за оцеляване.

Аз реагирах по най-първичния начин. Отворих прозореца и излязох на перваза. Ако беше нещо рисково за живота ми, нямаше да стоя там. Не съм чак толкова луда. Журналистите снимаха и вероятно това бе причината да спрат да ме дърпат.

- Колко време прекарахте от външната страна на прозореца?

- Може би над 40 минути бях отвън. Не исках да сляза, защото нямах доверие на НСО. Когато реших да се върна в стаята, на пода видях как останалите сестри са сложени по очи. Една от колежките ми изглеждаше ужасяващо и крещеше да не слизам, защото смяташе, че ще ги бият.

Имаха право да се страхуват, защото ги влачеха и блъскаха Аз съм цялата в синини, особено ръцете и гърбът. На едната ръка имах спукана вена и контузия на китката. Признавам си, че не съм извадила медицинско.

Моето верую за живота е малко по-различно - не ние трябва да бъдем съдници. Затова след 30 часа барикада доброволно излязохме от сградата.

- Какво ви крепи в тази професия?

- Работя с деца и възрастни. Имала съм случаи, в които медицината казва, че няма надежда, но човекът прохожда.

Но искам да опиша друг вид пациенти, които са абсолютен разход за системата, защото са с хронични заболявания. При тях въздействието е много бавно, но много пъти роднините, или родителите, защото често става дума за деца, са принудени да продават жилищата си, за да платят лечението.

Именно така чух и най-тежката молитва от родител:

"Моля те, Господи, не позволявай детето ми да ме надживее,

защото, когато остане само, не знам какво ще се случи с него." За да спрем това, трябва да се борим. Искам да гарантираме сигурност за нас и за нуждаещите се хора.

- През сълзи говорите за вашите пациенти. Кои са най-запомнящите се случаи?

- Първият, с който се сблъсках, беше на момиче с тумор на мозъчния ствол, който притиска органи и системи и това я приковава на легло, без да може да се движи.

В рамките на 10 г. беше оставено без никакъв специалист, който да го посещава вкъщи. То не знаеше какво е рехабилитация, не знаеше какво е да излезе навън. Направихме благотворителна акция, редувахме се с колеги и ходехме всеки ден при нея. Опитвахме се да подобрим битовите им условия.

Това е най-голямата заплата за нас, медиците.

Да видиш очичките на това дете, което те чака с нетърпение

За да може да го изведеш навън да усети слънцето.

Подобен е случаят и на дете с множество увреждания, което беше оставено за отглеждане в дом. То никога не беше излизало навън. Държано на един стол, без да знае, че може да се опита да ходи или да пипне нещо около себе си, или да усети, защото беше незрящо. Ето за такива случаи трябва да се говори.

Представете си майка, която сутринта изпраща 15-годишното си дете на плаж. Тръгва по бански и по потник на ваканция. След тежка травма на шиен прешлен

го връща след 3 месеца в памперс и в количка,

без възможност да движи крайниците си. Това дете остава инвалид. Възстановяването е възможно, но е дълъг и тежък процес, за който тези родители трябва да приготвят купища пари. В повечето случаи те не успяват да се справят.

Но едно момче го направи, въпреки че беше изхвърлено от системата с печат инвалид.

Момче, което го изхвърлят от здравната система и го оставят да се справя само с инвалидността си. Той имаше дискова херния, която го бе обездвижила. За щастие, при него резултатът е добър. Започва да ходи, да изкачва и да слиза по стълби, да шофира и работи.

И точно заради тези хора искам да отправя призив да не се делим на каузи или на партии. Крайно време е да се обединим, за да запазим България, защото тя наистина е в много труден момент. Всеки ден се топим като нация. Това трябва да се спре.

Сега е моментът, в който ясно трябва да заявим и да поискаме родината си, защото ни се полага на нас.