По време на коронавирус най-приятно е да се гледа "Съни Бийч". Хиляди пъти по-добре ми действа, отколкото да чета всичките ни пожелания за здраве, бодрост и отговорност във фейсбук. И изобщо, давам половин царство отново да започнем да се караме кой български сериал ставал и кой не ставал...

Давам “сливи за смет” (най-странната ми детска приказка) само и само отново да премерим сили 8 март празник на кой точно беше - на майките или на мацките ? Или на ония жени, за които “мацка” не беше никак ок?

Изпитвам някаква необяснима силна обич към глупостите ни. Идва ми да прегръщам (от метър и половина разстояние) дори тези, които не познавам.

Яд ме е, че съм обиждала хора за глупости.

Искам да съм Междузвездни войни и да имам Силата и някак искам да съм строг, но справедлив владетел, който въвежда жестока дисциплина, но който обещава, че и това ще мине. И когато мине, ще събера всички хора на най-големия купон на света, най-хубавия купон правен изобщо някъде и някога, на най-хубавия плаж. И ще танцуваме три дни и три нощи и алкохолът и чията ще бъдат на моя сметка....?

Но не съм.

Малко ме е страх, малко ми е нервно, но си

се държа,

гледам си "Съни Бийч" и се радвам, че този сериал го има, защото е трудно у нас да се направи. Поздравявам всички артисти, режисьорът, операторът и монтажистът са ясни - едни от най-добрите у нас.

И....

p.s как се казва пиколото с червения костюм? (не Гомес, Бойко е ясно, че е от най-добрите). Много е приятен, наистина! Много добър. Най-сърдечните ми поздрави към него??

И така....

От фейсбук