Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Ще срине ли Рияд с евтин петрол Русия като през 1985 г. Владимир Путин и крал Салман не успяха да се споразумеят за ограничаването на производството на петрол.

Преди 35 г. кралството наводни пазара със суровина на дъмпингови цени и даде тласък на разпада на Съветския съюз

Саудитска Арабия, Америка и Русия губят заради рязкото поевтиняване. Европа и Китай печелят

Cтойността на петрола отбеляза рекорден спад от 1991 г. насам, след като Саудитска Арабия започна война с Русия, сваляйки драстично цените със заканата, че ще извади още по-голяма част от запасите си на пазара.

За първи път от три години Русия и Саудитска Арабия не успяха да постигнат консенсус на срещата на ОПЕК+ на 6 март за регулиране на производството на петрол.

Путин отказа да подкрепи намаляването на добива

до края на годината, въпреки че това щеше да задържи спада на цените, които се движат надолу заради коронавируса и опасенията за спад на икономиката и световните борси в резултат от епидемията.

Сделката се провали, защото Русия не иска да намалява количествата. 40% от постъпленията в бюджета й са от производството на петрол.

Последната договорка между Путин и страните от ОПЕК+ бе сключена през 2017 г. Тогава за първи път се намали добивът на черното злато, за да се ограничи спадът на цените, причинен от растящото производство в Съединените щати, които вече са най-големият производител в света.

Съответно споразумението бе цените да се държат високи и да се регулират запасите, за да може страните да получават повече приходи в бюджетите си.

Именно по тази причина няма как сделката сега да е изгодна за Путин, който обаче е изправен и пред друг проблем. Проваленият договор може да доведе до загуба от 100 до 150 млн. долара на ден за Русия.

Специалисти обаче смятат, че неуспехът на сделката се корени и във войната в Сирия, чрез която Русия спря пътя на арабския петрол към богатите пазари Турция и Европа. От своя страна Ердоган иска точно това арабското черно злато да стигне до страната му и той да го преразпределя, вместо да получава горива само от Путин, който пък иска да запази влиянието си.

Затова Саудитска Арабия свали цените на петрола и се закани, че ще увеличи производството си от 9,7 млн. барела на 12 млн. на ден. Ако това наистина се случи, кралството ще надмине Русия, която добива по 11,3 млн. барела ежедневно, но това не е сигурно, защото Путин също бе категоричен, че ще повиши добива.

В момента

в най-изгодна позиция е Саудитска Арабия,

защото разходите й за добива на барел нефт са 2,8 долара, докато другите основни играчи - САЩ и Русия, дават съответно 16 и 20 долара. Но от друга страна, раздутите разходи на Рияд се нуждаят от цена от над $80 за барел, а такова ниво не е виждано от много време. Русия успява да върже бюджетния баланс при близо 42,40 долара, а САЩ - с $44 за барел.

При сегашните цени обаче всички производители губят, а страните от Европейския съюз и Китай печелят, защото ще посрещнат по-леко икономическите загуби от коронавируса с по-ниски цени на горивата. Ето защо не е ясно кой от трите основни играча ще издържи най-дълго и ще може да поддържа бюджетен дефицит, без да рискува затъване в дългова криза.

Опитът на Саудитска Арабия да постави Русия на колене доведе до най-бързото дневно понижаване на петрола на борсовите пазари - с над 30%. Това

не е виждано от 17 януари 1991 г.,

когато започна войната в Персийския залив.

Сорт "Брент" падна от 45 долара за барел на $31,52, а американският петрол West Texas Intermediate стигна до 30 долара. Майските фючърси за "Брент" слязоха до $33,55.

Поевтиняването твърде много прилича на кризата от 2016 г., когато отново основните играчи се бореха за надмощие в търговията с черното злато. Тогава цените стигнаха до $27,10 за барел.

Според анализатора ветеран Роджър Диуан от IHS Markit обаче не е изключено да се стигне и под прага от 20 долара за барел. "Вероятно в следващото тримесечие ще видим най-ниските цени от последните 20 години", допълни той.

Войната за надмощие между Саудитска Арабия и Русия се усети и у нас, тъй като цената на горивото по бензиностанцията се понижи до 2,05 лв. Толкова евтино не е било от близо 3 г.

Ден след историческия спад обаче цената на суровия петрол от сорт "Брент" се повиши с 4,1% до 35,77 долара за барел. Тексаският вид също отбеляза ръст от 4%. Въпреки това експертите смятат, че петролът няма скоро да възстанови загубената стойност.

Най-големият удар за Путин обаче бе, когато най-мощната петролна компания в кралството -

"Сауди Арамко", предложи безпрецедентни отстъпки за Азия, Европа и САЩ

за април, за да убеди рафинериите да използват саудитски нефт.

За страните от Европа намалението е 8 долара на барел, което прави цената с $10,25 по-ниска от тази за сорт "Брент". Руският сорт Urals се предлага с отстъпка около 2 долара под нивото на "Брент", а това означава, че саудитците директно атакуват способността на руснаците да изнасят на европейския пазар. За азиатските пазари цената ще се понижи с 6 долара, а за САЩ - със $7 на барел. Цифрите буквално изненадаха анализаторите, които прогнозираха, че цените ще паднат с 1-2 долара, но те са от 3 до 7 пъти по-ниски.

В събота "Сауди Арамко" драстично намали официалните цени на доставките за април за всичките си петролни продукти. Те веднага се понижиха с около 10% и се събудиха опасенията на търговците, че ще се повтори ситуацията от 2014 г., когато саудитци и руснаци воюваха за пазарни дялове с американските производители, които никога не са участвали в споразумения за контрол на добива.

Толкова агресивна позиция и големи отстъпки саудитците не са показвали от доста време. Основната цел в действията им е да принудят Русия да преговаря за съкращаване на добивите. Анализаторите са убедени, че по-нататъшното намаляване на котировките на сорт "Брент" ще принуди Русия да се върне към производствените ограничения, искани от ОПЕК. Москва обаче отвърна на удара, като обяви, че

няма да има проблеми да издържи икономически

на ниски цени на петрола в следващите 6 до 10 години.

Макар че Саудитска Арабия смята, че по този начин ще привлече повече купувачи, анализатори се опасяват, че тази война може да предизвика хаос на петролния пазар и незабавни щети за руснаците и другите големи играчи в ситуация на криза и на търсенето, и на предлагането.

Съответно тази заплаха може да накара Путин и крал Салман бързо да се върнат на масата за преговори и да последва рязко движение в обратната посока - към бързо свиване на добивите.

Въпреки това финансовите специалисти коментират, че тази война има и своя добра страна. Ако цената на петрола остане под 50 долара за барел, това ще е положително за световната икономика, защото потребителите ще спестят разходи.

Повечето европейски страни ще се възползват, тъй като те са вносители на нефт. Разклатената от коронавируса китайска икономика също може да бъде стабилизирана от ниските цени на черното злато.

От друга страна обаче, ценовата война срина европейските и американските борси. Водещият американски индекс S&P 500 се понижи с повече от 6%. Германският DAX - с над 7,4%, а британският FTSE 100 - с 8,5%. Заради срива в понеделник Уолстрийт спря борсовата сесия за 15 минути, защото инвеститори разпродават по-рискови книжа и акции и купуват сигурни високоликвидни активи. Те се възприемат като убежище по време на кризи заради страхове, че епидемията от коронавирус ще тласне световната икономика към нова рецесия.

Любопитното тук е, че подобна политика на Саудитска Арабия се наблюдава и през 1985 г. Тогава кралството решава да наводни пазара на петрол и това до голяма степен спомага за ускоряването на разпада на Съветския съюз.