Интересно как един малък патоген, който дори не е организъм, като Ковид-19 принуди цяла една цивилизация да води нов начин на живот. Дресира ни като животинки и ще ни върти на малкия си пръст, докато чакаме по-топло време, та някак да изчезне от само себе си. Защо? Нали изследваме Космоса? Нали мечтаем за Марс? Създаваме изкуствен интелект и какво ли още не. Уж сме много напред, но с всичките ни знания сме безпомощни срещу това миниатюрно “червейче”, което се впива в рибозомите на клетките ни и ни прави на парцал. Защо? Защото като цивилизация сме приели, че е нормално футболистите, тенисзвездите, попиконите и актьорите да печелят десетки милиони годишно. Всички сме се съгласили, че хлябът и зрелищата са по-важни, и избираме правителства, които да ни ги осигурят. Те отделят средства от бюджетите за всичко друго, но не и за наука и изследвания, които да разгадаят най-масовите болести като вирусите и рака и да подскажат как да ги ликвидираме.

Ако наливахме милиарди в тази област, както в спорта и шоубизнеса, дали нямаше да има напредък? Щеше, но дори сега в развита страна като Великобритания младежите, които искат да кандидатстват медицина, ги развеждат из институти и болници, за да се ориентират - дали да правят наука или да са лекари. В лабораториите обаче ги предупреждават, че финансирането е толкова оскъдно, че цял живот ще трябва да търсят спонсори за изследванията си. Слава Богу, че някои приемат да обикалят от врата на врата, за да се опитат да ни помогнат. Такъв е и проф. Андрю Сюъл, който напук на системата сега има някакъв шанс да създаде универсална терапия срещу рак. Ученият откри рецептор, убиващ молекула, характерна за повечето видове тумори. Фармацевтична компания едва на този етап реши да финансира изследванията му. Но частният бизнес няма как да реши този проблем. На него не му се дават пари за фундаментална наука, а без нея ще разчитаме единствено на естествения подбор.

Това е избор - дали кротко да си пийваме вечер, гледайки шоупрограми и спорт, или да заставим правителствата да направят науката приоритет. Ако имаме поне капка мозък, трябва да обърнем системата и учените, които могат да спасят живота ни, да получават поне колкото футболистите.