Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Вагнер - геният подлец, токсичен за благодетелите си

Най-щедрият му покровител е крал Лудвиг II Баварски, навярно убит заради безразсъдната си обсесия към композитора

Обгрижван е финансово от куртизанка, прелъстява жените на свои спонсори, с низост предава приятели

„Колкото и да ни е тъжно, но трябва да се разделим с музиката на Вагнер, ако не желаем да ни погълне зла сила“ – Джузепе Верди

Лоенгрин се сбогува със своята любима, а по реката пристига красивата бяла ладия с гордо порещия вълните лебед. Ортруд ликува. Рицарят ще отплува и никой няма да разбере, че този лебед е омагьосаният от нея брат на Елза херцог Готфрид. Бял гълъб долита при ладията. Лоенгрин сваля веригите от лебеда и той се превръща в красив юноша.

„Това е вашият Херцог“ – казва Лоенгрин и се качва на теглената от белия гълъб ладия, която се загубва зад завоя на реката. Ортруд припада. Разпознавайки брат си, Елза за кратко се зарадва, а след това извиква: „Моят съпруг!“. И пада мъртва в ръцете на брат си.

Das Ende. Завесата пада. Операта на Рихард Вагнер „Лоенгрин“ приключва, оставила без дъх едно 16-годишно момче в публиката. Лудвиг е зашеметен от музиката, открил е себе си в нея. От този ден става страстен поклонник на композитора. Три години по-късно момчето сяда на престола като Лудвиг II Баварски, наричан и Приказния крал. Първата му заповед като монарх е Вагнер да бъде потърсен и поканен в Мюнхен. Срещата между двамата е съдбовна. Германският композитор открива своя най-безценен и изключително щедър благодетел, който ще го обожава. Лудвиг II Баварски дори ще предизвика собствената си смърт заради преклонението си пред гения.

„Вие не сте човек, а болест“ – Фридрих Ницше, повлиян силно от Вагнер и отчуждил се по-късно от него.

В Лайпциг на улица „Брюл“ №3 в еврейския квартал на града се ражда деветото дете на полицейския чиновник Карл и дъщерята на хлебар Йохана – Рихард. Баща му умира от тиф, когато той е едва на шест месеца, а майка му намира утеха в приятеля на Карл – актьора и драматург Лудвиг Гайер. Новосформираното семейство се мести в Дрезден. Момчето расте и участва в спектаклите на доведения си баща. Музикалният му талант се проявява рано. Деветата симфония го вдъхновява и предизвиква. Щом я чува, разбира кого трябва да надмине по величие – Бетовен. Моцарт също разпалва амбициите му.

От съвсем малък петте му сестри го глезят сякаш е истински принц и той действително започва да придобива самочувствие на такъв. Става изключително самоуверен, арогантен, несравним егоист и нарцисист. Отношението му към жените през годините е като към вещи – използва ги, докато са му потребни и не го отегчават. Много приятели, които му протягат ръка, получават горчива отплата в замяна. Ненадминат е и в способността си да затъва в дългове, но така че никога да не изпадне в бедност и немотия. Да борави с пари е нещо, което му е безкрайно чуждо, но пък да харчи чуждите е по-доброто решение за него. Винаги се намира някой, омагьосан от творчеството му, който да се погрижи за финансовото му благополучие. Геният му е безспорен, но не може да изкупи подлостите на личността му.

Как успява да влезе под кожата на мнозина, оставайки предан най-вече на себе си - четете в "Космос"