СВЕТОТРЕСЕНИЕ

Тук ще стане дума не за дълбокомъдрени геополитически анализи, а за най-нормални човешки притеснения и породени от тревожността емоционални предчувствия. За моите притеснения и за моите предчувствия.

Защо от самото начало на 28 февруари съм крайно негативен към начина, по който
две държави – САЩ и Израел, начело на които са двама, потресаващо цukлофpeнuчно зацukленu всеки на своето лидери
(единият – ceнuлeн, бoлeн от нeлeчuм нapцucuзъм и лишен от емпатия;
другият – uзтpeщял окончателно, все по-apoгантeн и лишен от трезв разсъдък),
водят Войната срещу кошмapнuя режим на аятоласите в Иран.

Първо и най-напред: аз съм крайно негативен, защото за мен водещият въпрос за света, Запада, Европа и Украйна е:
- Как този начин на водене на Война срещу Иран ще повлияе на Украйна?
И моят отговор е – ужасно лошо!
Украйна – бях сигурен точно преди 4 седмици (Тръмп лекомислено и леконравно ни обеща толкова за продължителност на Войната срещу Иран) – ще се окаже твърде и твърде губещa.
Защото Войната срещу Украйна ще мине на заден план в световното внимание;
защото Путин ще получи много милиарди за yбuвaнe на украинци;
защото няма да има въоръжения, които САЩ да продават на европейцтите, а те да ги предават на Украйна;
защото ще настъпи разкол в Запада.

През последните години аз категорично поставям на първо място в своите приоритети и аргументи Украйна. За мен не подлежи на съмнение, че съдбата на България се решава на бойните полета в Украйна. Заедно със съдбата на Европа.

Освен главния критерий – за въздействието върху Украйна,
аз имах още един източник на отрицателни емоции спрямо начина, по който се води тази Война срещу Иран.

Не, не само и не толкова заради пълната липса на стратегия и за несъвместимостта между това, което цели Биби и онова, което ври и кипи в кyxaтa глава на Дони. Това – едно на ръка.
И не само защото бе изпуснат моментът да се yдаpu Иран с помощта на стотиците и стотиците хиляди протестиращи и режимът на аятоласите да рухне под съвместния вътрешен и външен начин. Вместо сега иранският народ да наблюдава отстрани как унищожават страната му и постепенно ... Не ми се мисили как постепенно и дали само постепенно, той се отчуждава от тази Война и дори започва да мрази онези, които я водят срещу Иран. Това, дето се вика в Перник – две на ръка.

В моите емоции при отношението ми към това как се води тази Война срещу Иран е, че от нея в дългосрочен план ще загуби катастрофално Израел.
Доброто време, ако го е имало за Израел, вече свърши.
В дългосрочен план Израел ще бъде наистина главният губещ от тази Война. И това ще му е „наградата", че има uзтpeщял, uзпepkaл окончателно, лишен вече от всякакви задръжku лидер. За това се плаща. И се плаща скъпо. Приятелка в Израел ми го написа в началото на ударите – Този път май наистина настъпихме мотиката!

Тук не коментирам какво е правото на държава, имаща ядрено оръжие да разрушава друга държава, която се стреми да има ядрено оръжие...
Но щом една държава натрупва огромна военна мощ не за да се отбранява, а за да разрушава систематично друга държава и да избива систематично нейното не само военно, но и политическо ръководство, нейните учени и дори религиозни служители, то сигналът в целия регион, в цялото море от араби (а и от перси!), в който е потопен Израел, ще бъде:
- Въоръжавайте се до зъби, снабдявайте се с Оръжия за масово унищожение, защото в региона ни има ядро от разрушителна енергия и излъчващо брутално военно насилие спрямо нас – трябва да го задушим веднъж завинаги!

Мен ме беше и ме е наистина страх и жал какво го чака Израел в бъдеще след начина, по който Биби и Дони водят тази Война!
Махаме вuдuoтенuя Дони, но това, което прави Биби е все едно когато в къщата ти има мишки, за да се справиш с тях, като изгориш къщата си.
А и всяка мишка, дори аятоласната мuшка, като я притиснеш с пряка заплаха от унищожаване до стената, тя става страшен и решен на всичко nлъх.
САЩ е далеч, на тях може да се влияе по други начини – като се покаже, че САЩ не защитават (и дори предават) своите съюзници във всеки един регион по света, както и чрез терористични удари на тяхна територия.
Но ако за САЩ ръцете са къси, то за Израел те не са. Израел – това е един малък народ сред море от араби (а и от перси!). Не море, а океан, все по-растящ океан от араби (а и от перси!).

Ето такива бяха моите емоции, не моите рационални разсъждения, които ме настроиха категорично към начина, към безумния начин, по който Дони и Биби водят Войната срещу Иран.

А към едното и двете на ръка, ще добавя трето и четвърто на ръка:
-- Начинът, по който се води тази Война може в края на краищата да не донесе никакъв кардинален успех на водещите я по този начин; много буууум за нищо;
--- За света тази война е много повече зло, отколкото добро (ако изобщо има в нея нещо добро). Тази Война е по-лоша от опустошително земетресение.
Защото има нещо по-страшно и от опустошителното земетресение.
То е опустошителното светотресение.
Боя се, че светотресението е неизбежно. Само не искам да си мисля от каква степен ще е то по скалата на безумеца в Белия дом.

*От фейсбук