Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

По темата с изложбата в Лувъра...

Голям шум се вдигна по повод подготвена изложба в Лувъра, където българските икони щяха да бъдат наредени до ятагани... То БАН излезе с позиция, то Светия Синод си каза думата, то разни хора вдигаха патриотичен шум. Патриот да си днес!
Отпадна българското участие в изложбата и май ще се отрази на отношенията на министерство на културата с Лувъра.
Появиха се и мнения против "патриотичната" реакция. Открои се написаното от Мария Спирова в "Площад Славейков".
Разбирам какво е искала да каже Мария Спирова и съм съгласен с позицията и. Реакцията срещу изложбата в Лувъра беше глупава, провинциална и на хора с комплекси.
Но не съм съгласен със защитена от нея теза изразена с изречението: "можем и да гледаме на тази изложба като напомняне, че тези икони са оцелели, заобиколени от една култура и много напреднала, много продуктивна и много по-могъща от нашата."
Изразът не е точен, защото иконите и другите артефакти на християнството у нас в същността си никога не са били етнокултурни произведения. Бих редактирал цитираното изречение така:
"Тези икони са свидетелство, че могъщата християнска култура е намирала изява и у нас в условията на господстващата мюсюлманска култура на Османската империя."
Българските икони са пръски от християнска Европа и християнизираща се Америка. Те са щрих от множеството икони и храмове в целия православен свят, те са нашата важна запетайка до катедралите на Запад, разцвета на музиката, живописта, пластичните изкуства... Българските икони са частица от цялата християнска култура.
Могъщото християнство е намирало проява и у нас в условията на ятагана.
Според мен това е важно уточнение на българската гледна точка за българското присъствие в тази изложба.