Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Синовете на Генерал Напред също са убити със скиорите на "Дятлов". Телата им мистериозно изчезват от моргата

Ето още едно важно следствено обстоятелство в подкрепа на потискащото усещане, че официалното разследване е прикритие за истинското углавно дело.

Според показания на Е. П. Масленников, оглавяващ оперативното ръководство на спасителната акция през февруари-май 1959 г., когато сгъвали срязаната палатка от мястото на Лагер 4, открита на 26.02.1959 г., подготвяйки я за транспортиране, забелязали, че под нея били наредени напречно (за изолация от снега) 9 чифта ски, а встрани от нея имало още един чифт ски, забит вертикално и използван като опора при обтягане на палатката. В нея

намерили 9

раници, 8 чифта

туристически обувки

(на групата) и следните много странни вещи: диоптрични очила, няколко войнишки гети, абаносова ножница, две чаши, две лъжици и чифт ски. Тези неща изобщо не биха били странни, ако при разпознаването им бившият участник в експедицията Юрий Юдин не бил категоричен, че изброените вещи не са принадлежали на никой планинар от групата на Дятлов. В лагерната база (Лабаз), която скиорите изградили до Лагер 3 и в която деветимата складирали част от оборудването и хранителните припаси, спасителните групи намерили още един чифт ски, забит в снега (също непринадлежащ на групата), на върха на който отново била закачена скъсана военна гета.

Излиза, че на източния склон на връх 1079, където бил изграден Лагер 4, е имало не девет, а единадесет скиори, единият от които

очевидно не е можел да се придвижва със ски

Вероятно е бил ранен. Защо това увеличение на първоначалната група от 9-има с тайнствените двама скиори ден-два преди фаталните събития никъде не е отразено? Нито в дневниците на участниците в ски похода, нито в официалното углавно дело? Още повече че въпросните двама "пришълци" са се оказали жертви на същата "стихийна непреодолима сила", погубила всички. Обикновено при походни планински условия вертикално забити видими вещи на туристите (в случая забитият чифт ски) с развети на върха парчета плат са знак за бедствие на човек от групата. Но от спомените на патоанатома д-р Мария Ивановна Салтер започнало осветяването на тази нова мистерия около свердловските планинари.

Когато цялата скиорска група, ръководена от Дятлов, се събрала рано сутринта на 26.01.1959 г. с целия си туристически товар на автоспирката в гр. Ивдел, очаквайки автобуса за селцето Вижай, д-р Мария Ивановна Салтер, тогава млад асистент-хирург в ивделската болница, отивайки на работа, ги забелязала. Направило й впечатление колко са млади, жизнерадостни и весели, облечени с еднакви модерни туристически екипи и раници, и че били 10 на брой. Три дни по-късно групата станала 9-членна, защото Юрий Юдин я напуснал. В началото на май, когато в моргата на градската болница докарали телата на всички загинали скиори, преживявайки силния шок от гибелта на същите младежи, д-р Салтер забелязала, че в моргата има 11 трупа, два от които също били на младежи от мъжки пол, но облечени с различни туристически дрехи от останалите. От съображения за секретност градският прокурор Василий Темпалов наредил

аутопсиите на

загиналите планинари

да се направят в моргата на градския затвор. Малко преди да започнат изследванията на втората група от загиналите младежи, един офицер се приближил към главния хирург патоанатом д-р Прутков и му казал: "Тези двамата не са ви нужни!", след което помолил д-р Салтер да ги остави насаме. След този поверителен разговор двете неизвестни тела много бързо били изнесени от моргата на затвора от шофьора на линейката, пилотите на хеликоптера и офицера и били откарани към военното летище край града. През ранната пролет на 1959 г. по времето, когато в планината Холат-Сяхил все още са се провеждали спасителните операции за свердловските планинари, жителите на Ивдел забелязали

необикновено струпване

в града на високопоставени офицери

и генерали от Уралския военен окръг. Слуховете, които се носели за това "генералско" нашествие, впоследствие се потвърдили. Бившият директор на Ивделския историко-етнографски музей Вера Белендир, тогава 13-годишна ученичка, дъщеря на секретаря на Районния комитет на ЦК на КПСС, в интервю си припомня казаното от своите родители, че двама от загиналите в Северен Урал планинари не били от свердловската група, а синовете на прославения във Великата отечествена война армейски генерал Дмитрий Данилович Лелюшенко (1901-1987), известен в цялата Съветска армия с прозвището Генерал Напред. От януари 1959 г. е бил назначен за командващ на Уралския военен окръг.

Според Вера Беллендир това била причината за засекретяването на углавното дело.