Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Петър Дънов въвежда сексуалната революция преди "Бийтълс". Подкопава основите на патриархалния морал

Секс, наркотици и рокендрол? "Плейбой", хипита и Удсток? Разбира се, това са едни от най-разпознаваемите запазени знаци на Сексуалната революция от 60-те години. Но разкрепостяването на сексуалността започва десетилетия преди бащата на Сексуалната революция – доказаният педофил Алфред Кинси, да оповести през 1948 година своите седем прословути принципа, които трябва

да срутят всички табута в сферата

на секса.

Свободните сексуални връзки предшестват даже прословутия челен съветски опит и движението "Долу срама!", както и голите манифестации, в челните редици на които марширува пролетарският поет Маяковски с две разголени красавици под ръка.

Един българин – небезизвестният Петър Дънов – още в зората на ХХ век подкопава основите на патриархалния морал и като магнит събира около себе си първите български сексуални революционери и революционерки.

Дънов е роден на 11 юли 1864 година във варненското село Хадърча, той е трето дете на свещеник Константин Дъновски и на Добра Георгиева. След Освобождението Петър завършва петокласна мъжка гимназия във Варна. После до 1886 година учи в американското методистко училище в Свищов, където попада под влияние на протестантството.

През август 1888 г. е изпратен да учи в САЩ; записва се в Методистката семинария "Дрю" в град Медисън. След като я завършва, в продължение на една година учи в Теологическия факултет на Бостънския университет. Още една година посещава и занятията в Медицинския факултет на Бостънския университет. И така, през 1895 година Петър Дънов се завръща в България, установява се във Варна, но

отказва предлаганата му длъжност

на методистки пастор.

"Така Дънов станал свободен проповедник и тълкувател на Библията и като такъв тръгнал да скита из България, като в същото време се е занимавал със спиритизъм, френология,

хиромантия и

разни гадаения

и пророкувания;

упражнявал е и някаква медицина, която лекува чрез внушение.

По тоя начин практичният американски възпитаник - жалък плод на протестантската пропаганда у нас - продължава и до днес да живее като същински индийски факир, без да работи каквато и да било сериозна работа, от която да вади своята прехрана…" Така описва битието на бъдещия учител на Бялото братство богословът Даниил Т. Ласков, негов съвременник.

Едно от най-важните събития в живота на Дънов се случва на 7 март 1897 година. На езика на езотеризма то се нарича посвещение. Един съвременен езотерик, варненецът Димитър Мангуров, свидетелства: "От 1897 година в Петър Дънов има два Аза - Азът на човека и част от Аза на Божеството. За отбелязване е, че тогава Петър Дънов е на 33 години.”

Два Аза?! Ето тук можем да хванем бика за рогата – очевидно Петър

Дънов е бил обсебен, обладан от невидимо същество.

Между другото, това е честа практика при занимаващите се със спиритизъм. Чуйте как се представя той години по-късно: "Вие мислите, че аз съм г-н Петър Дънов. Не. Отдавна, преди 20 години, П. Дънов напусна физическото тяло и сега аз, който ви говоря, съм Духът на Истината. Аз съм Елохим, ангел на завета Господен.”

Година и половина след като Елохим обладава съзнанието на Дънов - на 8 октомври 1898 той, вече с ново име - Беинса Дуно, пише известното "Призвание към народа ми", с което полага основата на своето учение. За това учение може да се пише твърде пространно. Но най-запомняща се е неговата неприязън към патриотизма, към Църквата, свещениците и владиците, към държавата и обществения ред.

"Учителят" проповядва пълна, абсолютна свобода на човека в мислите, чувствата и действията. А също и

абсолютната свобода от оковите на брака.

Твърде дръзко и хипарско, нали? Самият Петър-Беинса също има твърде хипарски вид – с брада и дълга до раменете коса. Същия дългокос вид имат и хористите от дъновисткия хор, който пее на откриването на събора им във Велико Търново в началото на ХХ век. Като истински хипита, в песните им се пее най-вече за любов.

"Дъновистите и тая година имаха конгрес в Търново, който трая от 6 до 15 август. Самото откриване на конгреса стана на 6 август, Преображение Господне, в салона на читалището "Надежда" в 10 ч. сутринта с реч от Дънов, предшествана и завършена с изпяването на няколко песни, в които най-често се повтаряха думите:

"Ние с любовта

си ще победим

целия свят"

Хористите - дъновисти, бяха всички млади момчета и момичета на 16-20-годишна възраст, всички с дълги подстригани над раменете коси, по подобие на "Учителя", пише в спомените си отец Тодор Хлебаров, началник на военното духовенство.

По неговите думи след разпущането на събранието същинските дъновисти, събрани от разни градове и села на България, около 200 - 300 души на брой, на групи напуснали града и се запътили към търновските лозя, където им било поръчано от Дънов да прекарат до 15 август в съзерцание "душата на вселената" и във всекидневно посрещане изгрева на слънцето.

"На другия ден свещ. Никола Иванов, г-н Москов, директор на една от търновските прогимназии и аз отидохме да видим дъновисткия лагер – продължава разказа си отец Хлебаров. - Часът беше към 11.

Дънов, като Наполеон

пред горящата Москва,

седеше на проста дървена пейка пред вилата си, сред лозето, заобиколен от своите "генерали", а хората му от двата пола, твърде небрежно облечени, може би поради голямата горещина, по двама и трима се бяха пръснали по краищата на лозето и в най-различни пози - едни лежейки на гърба си, а други по корема си - се припичаха на слънцето.

По-млади двойки, като палави яренца, бяха се отдалечили от по-старите и едни весело се боричкаха край някоя трапчинка, а други интимно си приказваха зад някоя трънка или глогина; други с малки стомнета в ръце отиваха да дирят из околността вода.

Особено впечатление ни направи една такава двойка: висок снажен селянин с широки плещи, облечен в нови черни потури, плътно пристегнати в крачолите - южнобългарска носия; човек на около 50 години с прошарени вече коси, но съвършено запазен; с него млада жена, гражданка, на около 30 години, с тънки и правилни черти на лицето, облечена в черна тафтяна фуста.

Те отиваха също за вода и минаха покрай самите нас, но тъй унесени в своя вътрешен "окултен мир", че сякаш не ни забелязаха. Когато се отдалечиха от нас, ние дълго ги следихме с погледите си, докато се изгубиха в една долчинка, която отстоеше на доста отдалечено разстояние от общия лагер.

Че пряката цел на тая двойка не беше толкова

да донесе прясна вода

в лагера, колкото да си помечтаят насаме за "астралните и ментални полета", където, според учението на Дънов, отиват душите на умрелите - това се виждаше много ясно от съда, който гигантът селянин носеше в ръката си - едно малко ибриче, което едва щеше да събере половин литър вода..."

И още щрихи от дъновистките конгреси: "Какво е правила в Търново две седмици през август месец моята невярна съпруга, точно не зная, но знам едно, че "сестриците" били

разделени от Дънов и неговите “апостоли” на младички и старички

и старите били оставени в града, понеже не могли да ходят, а младичките били отведени по палатки и по колиби и през нощите, в тайнствеността, толкова дирена от това учение, са се отдавали на "духовни общения" и причастия" - така се оплаква от своята половинка един тогавашен кандидат-депутат, искайки развод от митрополита.

Между търновци по онова време ходят разни тъмни слухове за живота на дъновистите в лозята...

Ето какво разказва човек, който всяко лято прекарва в своето лозе, съседно на това на дъновистите: "Какво да ви кажа, господине! Живеят като цигани и дори по-лошо от цигани.

Тук лягат, тук стават и тук се хранят; сутрин рано посрещат изгрева на слънцето, после закусват, след това се пръснат из околните чукари - какво правят, какво струват, никой не знае. Нощно време по двама, по трима се лутат като сенки из мрачината. Кой каквото да ми приказва, господине, не са добри хора, особено тия жени и

тия млади момичета,

които са дошли

без мъжете си

и без родителите си, какво дирят тука?! Богомилска работа, господине!..."

И като стана дума за богомили, нека си припомним един откъс от романа "Антихрист", в който Емилиян Станев възкресява религиозното учение и практики на богомилската ерес: "На другия ден започнаха да прииждат мъже и жени, всеки с храна и завивки.

Разведени, парясници, скитници, калугери

и калугерки, избягали от манастири като мене, вдовици, крадци, разпопени дятци и попове, злоупотребители, гонени от царската власт, възрастни и младоци, всеки ден неколцина, та до четвъртъка се събраха тридесетина. През тия дни слушахме проповедите на Теодосий Калеко и на поп Лазар, който пристигна от Търновград във вторник с телохранител, наричаше се ангел и седеше отдясно на Калеко.

А в събота с изгрева потеглихме през горите, кой с когото иска, аз с Арма, но щом напече, поп Лазар се съблече гол, сложи на срамотите си кратуна и заповяда всички да се съблечем и да се наредим един зад друг - мъж зад жена. Отидох в храстите, съблякох се, сложих кратуната, а тя, като хвърли всичките си дрехи,

разплете косата си, уви я край бедрата

и тръгна пред мене… Някои започнаха да крещят; да правят срамни движения, а Калеко вървеше начело и пееше тропар на дявола."

Е, как ви се струва?! Макар и без ЛСД, без китарата на Джими Хендрикс и извънземния тембър на Джанис Джоплин, хипарското сборище си го бива, нали?! Ето я Сексуалната революция – чисто българска и само с някакви си 10 века по-стара от онази, за която пееше и се бореше Мик Джагър. Моля, нека постижението да се регистрира в Книгата на Гинес!