Беър Грилс отнесе глоба, че се къпал в рилско езеро,

а душманите на българската природа след

поредната свинщина се измъкват обикновено с лек уплах

“Ще дам първо на кучето от тая риба. Ако умре, няма да храня децата с нея.” С тази стара житейска максима жител на ромско гето показваше пред тв камерите цял чувал с едри умрели риба от Марица.
За два-три дни стана ясно едно: водата на Марица е отровена. Тонове мъртви риби изплуваха по течението между Пазарджик и Пловдив.

В пощата на “24 часа” анонимен читател с електронен адрес от Германия ни зададе уточняващ въпрос - че, видите ли, Марица не била отровена, а е само позамърсена.

Нека да разсъждаваме заедно с нашия бдителен читател, настояващ за коректност и точност. Първите информации са, че причината за хилядите мъртви риби е в залпово изпускане на пластмасова мленка (по съобщение на регионалната инспекция по околна среда в Пазарджик). Въпросната пластмасова мленка се получавала при преработка на полиетиленови отпадъци. И с ужас установих, че е абсолютно допустимо въпросните мленки да се изливат във водите на Марица, само че в определени норми. Пак според официалните досега съобщения фирма за преработка на пластмасови отпадъци се посочва за вероятния извършител, защото при нея е засечено “превишение в пъти над пределно допустимите концентрации на вещества в производствените отпадъчни води на обекта. При показателя “химическа потребност от кислород” при норма 700 мг/л пробите показват 2322 мг/л - превишение от 3 пъти. Нормата за неразтворени вещества е превишена 16 пъти. При норма 200 мг/л са измерени 3140 мг/л.

Още по-високи стойности на тези показатели са установени и в градския колектор на Пазарджик, който отвежда отпадъчните води от въпросната фирма - химическата потребност от кислород вече достига 2940 мг/л, а неразтворените вещества са 5392 мг/л - 27 пъти над нормата". Залпово или не, единствената полза от замърсяването е, че се вижда и

с просто око
какви отрови и
мръсотии се
изливат във
водите на Марица

- реката, от чийто подпочвени води със сондажи се осигурява питейна вода за цял Пловдив. Разбира се, от ВиК в Пловдив успокояват - сондажите са толкова дълбоки и минават през два геоложки хоризонта, затова нямало никаква опасност за питейната вода. Дотук добре.

Лошото е, че някакви хубостници - по-едри и по-дребни бизнесмени или меринджеи, кой ги знае, си позволяват да изхвърлят в Марица каквото им падне, защото, първо - я ги хванат, я не, и второ - най-много да ги глобят с по 50 000 лева. И два пъти по толкова да е, голям праз!

Нали печалбите вървят, ще прежалят едни хилядарки, бълха ги ухапала. Един екоинспектор дори обясни, че с въпросната фирма и друг път са засичали подобни нарушения. Е, щом са ги хващали,

защо в България
законът
позволява
въпросните хора
да плащат глоби
и да вървят смело напред,

изхвърляйки отрови отново и отново. Тровейки водата, която пием, други въздуха, който дишаме.

И друг въпрос - ако е само въпросната пластмасова мленка, защо властите забраняват да се лови риба, да се водят животни край реката.

Социалните мрежи врят и кипят от всякакви предположения - един предполага, че някой е измил бидони със силно отровно вещество, та затова рибата е измряла моментално. Друг иска консултация от агрономи с какви пестициди се обработват в момента овошките, да не би оттам да е тръгнала залповата мизерия.

Е, тези дни картината с отровената вода на Марица вероятно ще започне да се изяснява. Но нека да си зададем няколко важни въпроса, защото мнозина сега ще опонират: близо 100 000 нямат вода в Перник и околните села, вие сте тръгнали да мрънкате, че някой леко е поизцапал водата на Марица.

Само че нека си представим какво ще стане, ако град като Пловдив с близо 350 000 - 400 000 души с приходящите остане без течаща вода. Трудно е дори да си го въобразим, но както е тръгнало, нищо чудно някой ден да осъмнем в точно такава ситуация.

Да питаме ли и

какво ще стане

след 10, 15 или

50 години,
ако продължаваме да цапаме Марица, пък и реките, които се вливат в нея, със същите темпове. Същите въпроси със страшна сила важат и за останалите реки и рекички на България. Днес все още науката не знае със сигурност какво се случва с водата и почвата, след като пластмасата тръгне да се разгражда, и как това се отразява на здравето на хората. Знае се само, че е много вредно, но колко много - или се мълчи умишлено, или само се подозира за размера на задаващото се бедствие.

Преди година по това време се разгоря страшен скандал, защото британският пътешественик и експерт по оцеляване Беър Грилс и хора от екипа му се къпали през 2017 г. в рилско езеро. Голям рев беше и дори го глобиха. Лошо наистина.

Но какво да кажем за нас, българите, които така хайдушки “пазим” природата си и “милеем” за нея, че най-много след още едно поколение тук ще заприлича на истинска пустош - нито чиста вода ще остане, нито читава почва, да не говорим за кърджалийската сеч на горите или чистотата на въздуха. А душманите на българската природа след поредната свинщина се измъкват само с лек уплах.

Имаме нов министър на околната среда. Нека се замисли над следните предложения:
1. Всяко замърсяване на водите, почвите и въздуха да е обект на наказателно преследване, а не цялата проблемация да се разминава със смешни административни глоби.
2. Допустимите норми за замърсяване да се сведат до нула и толкова (нищо, че в Европа допускат и повечко) - как така един ще хвърля във водата отпадъци от пластмаса или химикали, а по-надолу по течението на реката хората ще ловят риба, ще напояват градините си и ще пият вода оттам.
3. Екоинспекциите да почнат да работят, като упражняват непрекъснат контрол - 24 часа 7 дни в седмицата. Защото сега чакат сигнали. Но като се обърне рибата с корема нагоре, пътища много. Умните хора не го допускат, глупавите повтарят грешките до засиняване.