Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Дъщерята на Христо Ботев умира след лекарска грешка. Майката Венета обвинява доктора, но отказва ексхумация

Сутринта на 9 ноември 1906 г. в салона на софийската жп гара влиза достолепна около 60-годишна дама в траур. Малцината транспортни служители не разпознават в нея Венета Ботева, вдовицата на поета-революционер Христо Ботев. Тя внася на гишето за парични преводи 400 лева и наема санитарен вагон. С него трябва да превози до Търново ковчега с мъртвото тяло на единствената си дъщеря Иванка, която два дни по-рано умира след кратко боледуване.

Неочакваната є кончина покрусява цяла България, но в същото време предизвиква редица въпроси,

някои от които остават неизяснени докрай. През септември същата година Иванка пристига заедно със съпруга си в столицата. Тук съвместно с историка Иван Клинчаров започва да издирва и събира всички произведения на баща си с цел пълното им издаване. Семейството се настанява в хотел “Континентал”, откъдето Иванка ежедневно отскача до Държавната печатница, за да следи редакцията на книгата.

Тя е бременна в четвъртия месец и лекарите препоръчват да ходи пеша.

Една октомврийска вечер, въпреки че ръми и духа студен есенен вятър, Иванка отново не ползва файтон и спокойно се разхожда обратно до хотела. На следващия ден усеща, че се е простудила. Веднага е прегледана от д-р Христо Татарчев и д-р Иван Досев. Те съветват банкера да потърси специализирана помощ в санаториума на докторите Стефан Сарафов, Димитър Михайловски и Марин Славчев.

На 29 октомври болната е прегледана от д-р Сарафов в хотелската стая.

Той е сред най-известните лекари в страната.

Завършва медицина в Париж, работи в клиниката на прочутия проф. Пиер Потен, а през 1900 г. открива в София първия частен санаториум в България.

Д-р Сарафов установява, че Иванка има 38,5° температура, обща отпадналост и пулс 110 удара/ минута. Тя се оплаква от болки в гърлото, преглъща трудно и говори носово. Забелязва се оток на дясната сливица и увеличени лимфни възли на шията.

Според д-р Сарафов пациентката развива гнойна ангина и понеже случаят изглежда тежък, настоява да постъпи за лечение в неговото здравно заведение.

Тя е настанена в санаториума, но положението се влошава. Настъпват резки промени в общото състояние. Неблагоприятното развитие на болестта се придружава от силна нервна възбуда и безсъние. Гнойната подутина (флегмонът) се отваря, появява се вертикално отверстие, от което започва да тече гной, примесена с кръв. Вечерта Иванка вдига температура 39,5° и по ръбовете на раната се появява некроза.

Тогава д-р Михайловски предприема рискована процедура.

Той изследва със сонда гърлото на болната, разширява отверстието и констатира, че няма задържане на гной. На прегледа присъства и съпругът Стоян Христов, който е в течение на предприетите лекарски мерки и постоянно бди до леглото на Иванка. Венета Ботева телеграфически е известена за тежката ситуация и бърза да пристигне в София. Лечението на ангината продължава с промивки с 3-4 литра разтвор от лизол или разредена кислородна вода.

Периодично тялото се охлажда за смъкване на високата температура.

Но нищо не помага. Животът й приключва рано.

Иванка Ботева е родена на 13 април 1876 г. в Букурещ, само няколко седмици преди героичната гибел на нейния баща. След Освобождението на България Ботевото семейство заживява в старопрестолния град. През 1895 г. тя завършва социални науки в Женевския университет.

Известно време учителства в Търновската девическа гимназия. Активно участва в дейността на местното дружество на Върховния македоно-одрински комитет. В началото на януари 1906 г. се омъжва за Стоян Христов, доктор по икономика и ревизор в Българска земеделска банка. Ражда се седмици преди гибелта на баща си се пиявици зад ушите и ледени компреси.

Всекидневно в гърлото се впръскат литърлитър и половина физиологичен серум, кофеин, камфор и коларгол. Въпреки сериозните медицински грижи резултатите са нищожни. Състоянието на Иванка Ботева не се подобрява и към 11 часа на 7 ноември 1906 г. настъпва печалният изход. Тя умира вследствие на сепсис. Тялото на покойната е балсамирано и отнесено в дома на природения брат Димитър Рашев, учител във Втора софийска гимназия.

На 9 ноември софийският митрополит Партений отслужва опело в църквата “Св. Седмочисленици”. То е почетено с присъствието на много граждани, офицери и учители, сред които се откроява министърът на народното просвещение проф. Иван Шишманов. Два дни по-късно ковчегът с тялото на Иванка пристига на търновската гара. Въпреки лошото време тленните останки са посрещнати от многолюден народ и духовенството на града. Иванка е погребана в специално поръчаната от нейната майка двойна гробница.

В другия гроб след дванадесет години ще бъде положена и Венета Ботева. Наскоро след смъртта плъзват слухове, че тя е починала в резултат на неуспешна хирургическа намеса. Майката няма намерение да разнищва обстоятелствата около нелепата загуба на дъщеря си, но е предизвикана от реакцията на д-р Сарафов.

Неочаквано на 25 ноември той публикува във в. “Ден” кратко опровержение. В него се съобщава, че мълвата за операция на Иванка Ботева е тенденциозна и злонамерена. Такава не е извършена, тъй като не се е налагало.

Това изявление разгневява Венета и тя пише остро писмо, което изпраща до найтиражните вестници - “Вечерна поща”, “Дневник”, “Ден” и “Балканска трибуна”.

Първите три отказват да го публикуват, защото са заплашени от управата на санаториума, че ще бъдат съдени. Само главният редактор на “Балканска трибуна” не се стряска от заканите и на 24 декември обнародва текста. Вдовицата на Хр. Ботев е категорична, че дъщеря є е била оперирана в гърлото с хирургически инструмент в клиниката на д-р Сарафов.

Отправя упреци, че не е била гледана внимателно, “тъй като в мое присъствие покойната взе една кърпичка, обви пръста си, бръкна в гърлото си, откъдето изкара кръв и гной”. Допълнително масло в неприятната история наливат и твърденията на столичния лекар д-р Асен Керемекчиев. Според него колегите му от санаториума на д-р Сарафов

скриват истината за лечението на Иванка

и обяснява бъркането на д-р Михайловски със сонда в гърлото на болната като форма на оперативна интервенция. “Под думата “операция” се разбира активната намеса на лекаря-хирург.

Макар известно число операции да се извършват без проливане на кръв (катетеризъм, литотрипсии), голямо число от тях позволяват разширения, разрязвания и отрязвания повече или по-малко значителни” - обобщава д-р Керемекчиев. Взаимните нападки в лекарското съсловие се задълбочават и прерастват в скандал Той се пренася в Софийското медицинско дружество. По време на регулярните му заседания лекарите Керемекчиев и Белопитов на два пъти отправят запитване до д-р Михайловски дали е оперирал Иванка Ботева.

Хирургът отказва да отговори с аргумента, че никой от членовете на колегията няма право да се интересува за случаи от частната му практика. 

Така за по-голяма част от присъстващите проблемът остава неизяснен. Словесните пререкания и престрелки в лекарските среди продължават.

През януари 1907 г. в списание “Български лекар” излиза статия от д-р Сарафов. В нея той описва как е протекло лечението на Иванка Ботева и отново повтаря своята позиция. “Санаториумът желае да възстанови правдата по съдебен ред. Но никой няма да се забрави дотам, щото да води по съдилищата вдовицата на Христа Ботева” - добавя шефът на клиниката. Собствениците на болничното заведение се задоволяват да дадат под съд д-р Ас. Керемекчиев за клевета и разпространяване на неверни твърдения

Майката обвинява доктора, но отказва ексхумация

Венета Ботева прави последно усилие да се добере до истината. Тя пише “Отворено писмо до санаториума на г-н д-р Сарафов по повод смъртта на Иванка Ботьова-Христова” с дата 7 февруари 1907 г., което излиза в Търново като отделна брошура.

В него майката помества всички документи, за да докаже причините за трагичната кончина на дъщеря си. Тя обвинява д-р Сарафов, че е изпуснал началото на болестта , което се оказва решаващо за последвалото лечение.

А когато състоянието на болната се влошава, лекарският екип се паникьосва и предприема рискована хирургическа намеса. Венета Ботева изказва негодуванието си от лошите условия в санаториума и посочва, че в стаята на Иванка е било студено и непроветриво, прислугата недостатъчна и лекарите се държали надуто. Въпреки приведените сериозни доказателства Венета отказва да бъде извършена ексхумация на тялото на дъщеря є. Така тайната по загадъчната смърт на Ботевата дъщеря остава неразкрита. В нейна памет майка є внася в Министерството на народното просвещение 6000 златни лева за учредяването на фонд “Иванка С. Христова - родена Ботева”, от чиито средства се подпомага едно от училищата в Търново. В края на януари 1907 г. поводът, поради който Иванка пристига в София, става реалност. От печат излиза първото пълно издание на събраните съчинения на Христо Ботев