Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Последните мигове от живота на Ботев

В 50 брой “168 часа” публикува автентичен и уникален спомен, който е изпратен в редакцията ни от Иван Асенов.

В момента той е на 91 години и вероятно е единственият жив човек, който още като ученик е имал среща с Никола Обретенов - съратникът на Ботев и единствения от тримата свидетели на кончината на поета, преживял Освобождението.

Разговорътмежду двамата се е състоял през далечната 1939 г. в Русе и съдържа подробности за последните мигове на националния ни герой, които не са били известни досега.

През лятото на 1939 г. група ученици от прогимназията в с. Две могили ни заведоха на исторически излет в гр. Русе. Разгледахме забележителностите на града и накрая отидохме в новата къща на Баба Тонка. Там ни посрещна синът й Никола Обретенов. Той беше нисък, слаб, но пъргав старец (над 90 г.). Водихме дълъг разговор с него...

Разправи ни историята на четата на Стефан Караджа и неговото обесване и погребение. Слушахме го внимателно и аз

още помня главното, което ни разправи

Караджата бил ранен при боя на Канлъ дере до с. Вишеград, където четата е била разбита и имало много убити и ранени четници. Между които са били двамата му по-големи братя Ангел и Петър. Караджата бил закаран в болницата в Русе в много тежко състояние.

Сутринта рано Обретенов отишъл с Баба Тонка пред затвора, за да видят, колко от четниците са доведени в Русе и имало ли живи между тях. Там им казали, че Караджата е тежко ранен и рано сутринта е закаран с каруца полужив на бесилката (1868). Тя е била издигната на мястото на сегашните хали, до училището “Ангел Хаджиоглу”. Тичешком стигнали до бесилката и

заварили

Караджата

да виси обесен

Много бързо след това е бил закаран в болницата. Поп Иван повикал Баба Тонка да приготви мъртвия за погребението по християнски обичай.

Отишли на гробищата и го погребали. Тя се промъква, след като си отишли гробарят и заптието, до пресния гроб и го отбелязала, като на пръстта написала единствената буква, която познавала "онче - 8", Рано на другия ден занесли кръста с името на Караджата и го поставили на гроба му.

След потушаването през 1876 г. на Априлскато въстание, Русенският затвор бил препълнен с комити. Един от тях - Лукан, умрял в затвора. Баба Тонка го приготвила за християнско погребене и поискала да го поставят в гроба на Караджата. Взела вино и ракия , показала на гробаря гроба му.

Почерпила здраво гробарите, които изкопали внимателно пръстта. Извадили костите му... Тя ги събира, но скрива черепа на Караджата в тревата. След като всички се разотишли, тя отива да пали свещ и го прибира. Съхранява го в къщата си, като скъпа и велика реликва.

Г-н Обретенов

донесе черепа

и ни го показа

Гледахме със смирение и боязън и даже не го докоснахме. След това ни разказа за пътя на четата на Христо Ботев, за боевете на Милин камък и за разочарованието му от

незаинтересоваността на населението

от Врачанския край към въстанието. В с. Борован искали да се подслонят след кратка престрелка с черкезки конници. Излязла една баба и казала, че всички хора са били по къра, но те са се били изпокрили по къщите.

Разговорът продължи и се пренасочи към боевете на Вола. Войновски (Никола Войновски, военен ръководител на Ботевата чета-бел. ред.) повел четата към по-високите части на планината, за да заеме добра позиция срещу предстоящите сражения с башибозука и редовната армия, която имала и подразделение с малокалибрени топчета.

След сражения през деня

врагът бил отблъснат,

като нямало убити четници благодарение на взетите от Войновски добри позиции. Вечерта тръбите изсвирили отбой и врагът се прибрал в казармите и помещенията на домуване... Четниците изпитвали голяма нужда от вода и храна.

Повечето от тях били принудени да отидат към извора за вода и други да търсят храна. В затишието на боевете ръководството на четата се събрало да разисква за по-нататъшния ход на въстанието. Христо Ботев бил видимо неспокоен и изненадан от очебийния

провал на

великата идея

за освобождението. Между тримата участници в щаба на четата и Ботев, Апостолов и Перо Херцеговенеца е имало различия за по-нататъшните действия.

Ботев се отдалечил от прикритието, но малко след това се чул изстрел и той паднал мъртъв по гръб. Поддържан от Обретенов и Апостолов, Ботев починал мигновено, като изхъркал силно... За да не се разпознае от враговете тялото на Ботев, от него били снети всички снаряжения и униформа. Никола Обретенов взел картата на местността, която била подпъхната под мундира му. Тя била продупчена и цялата в кръв.

Свалил от лявото горно джобче на китела часовника му и го прибрал. Той бил леко деформиран от куршума. (Не мога да си спомня точно дали ни го показа тогава - по-скоро да!) Това показвало недвусмислено, че Ботев е бил убит от куршум в сърцето - според Н. Обретенов. По-късно към тях се присъединили и изостаналите Сава Пенев и Димитър Тодоров-Димитрото, който преживял Освобождението.

След тези разногласия четата се разпръсва. По късно се срещат с Войновски пред р. Искър, която била придошла от валежите и преминаването й било труднопроходимо. Помогнали им местните хора.

Обретенов дал картата на Войновски. По-късно Войновски бива убит заедно с малка част от четниците при засадата устроена от башибозуците.

В своите “Спомени...” г-н Обретенов разказва, че при залавянето му в Троянския Балкан

Ботевият часовник бил взет от башибозуците,

заедно с неговия. При изправянето му пред мюдюрина на Троян той видял, закачена на стената, картата на Ботев.

Тя била иззета при убийството на Войновски.

Била е с повечето от една дупка, което показва, че и Войновски е бил убит (с куршум в сърцето ?!). Картата с била издадена от Данов и представлявала Балканския полуостров. Надписите са били на български език.

Г-н Обретенов остро се противопостави на мнението на известни учени, “които се изказвали навремето, че Ботев е бил застрелян в челото. Като направил забележка на Захари Стоянов за тази неточност, той му възразил, че по този начин са искали да героизират образа му. В действителност изстрелът е бил в сърцето, което се доказва и с белезите по часовника.

Няколко години подвигът на Ботев бил оставен в забвение поради събитията по време на освобождението и последвалите го държавни и политически промени. Едва след излизането на книгата на Захари Стоянов “Ботев - опит за биография” се разкрива

величието на поета и революционера

След няколко месеца Никола Обретенов се споминал. В неговите “Спомени”, писани преди нашето посещение, за историята на Априлското въстание и погрома на четата на Хр. Ботев не се споменава за часовника с такава подробност.

Аз съм може би единственият жив българин, посетил и слушал директно от Ботевия четник Н. Обретенов историите отпреди Освобождението. Това, което съм записал тук, съм запомнил почти дословно.

Предлагам за сравнение цитати от книгата на Н. Обретенов “Спомени за българските въстания”.

За убийството на Хр. Ботев се носят няколко легенди. Всяка от тях има своите истини и понякога много измислени допълнения, които не отговарят на очевидните факти...

“...три дена изминати от Дунав до Балкана без хляб, без сън, без почивка, в постоянна тревога,

измениха Ботева до неузнаваемост

Брадата и косата му посивяха, дрехите му по козите пътеки се изпокъсаха и на кошарата дето се печеха агнетата, обухме му цървули, защото на ботушите беше останало само горнището, а гьонът беше съвсем изчезнал”...“Твърдя че Ботев остана много разочарован, когато видя, че от целия Врачански революционен окръг никой не се присъедини към четата, той ставаше от ден на ден по-угрижен, а измяната на врачани го съвършено сломи, и неговото поетическо сърце и чувствителната му душа не можаха да понесат това. Той, великият Ботев, изля мъката си в плач на Милин камък и при кошарата на Мазката, когато този изверг “овчарът, дал агнетата си да се пекат на шиш за храна на изнемогващите гладни и жадни четници”, да казва следните думи - “Хайде давайте ми парите, че

турците идват!”

Тръбите на турските войници и на четниците изсвирили за спирането на боя. Турската войска и башибозуците се оттеглили и се прибрали в казармите. Тримата участници в щаба изостанали от четата, поведена от Войновски, поради раняването на Перо в коляното и Ботев, който имал рани на краката си от разкапаните ботуши... Между Ботев, Апостолов, Обретенов и Перо е имало различия за по-нататъшните действия.

“Нас, щаба, Ботев ни беше спрял, за да си кажем мнението. Той каза: “Моето мнение е понеже от нигде помощ няма, затова, ако искате да ме последвате, да отидем в Сърбия”.

Тогава Перо възрази: “Ако направиш такова нещо,

да оставиш четата

на произвола,

ще изгубиш всичко, което си направил до сега. Затова предпочети да те убият, отколкото да оставиш четата.” Щом се изправи с целия си ръст един куршум го удари в гърдите.”

Тези непремерени думи на Перо разбили окончателно раздвоената душа на Ботев, макар че изказването на Перо може да се тълкува и като да поведе четата на смъртен бой! Душата му се раздирала от бурни страсти от “Осанна” на кораба “Радецки” - до “Разпни го!” на Вола, където разбрал краха на своите младежки мечти за освобождението на България от турско робство. Поради тези силни думи на Перо, може да се предположи, че Ботев се е съгласил и е избрал втория начин - да стане изкупителна жертва, и че това се е приело да се режисира като физическо убийство от турски куршум,

за да се сбъдне величието от подвига на четата му...

Още повече че от тримата свидетели е останал жив само Н. Обретенов и той винаги е твърдял без колебание, че физическото убийство на Ботев е от турски куршум.

Независимо от това Ботев остава верен на своето кредо, което го възвисява като световна величина в литературата. Никой у нас не е описал така подвига и смъртта саможертва. Станало е възможно чудното пророчество: поетът предвижда своя край:

Подкрепи и мен ръката,

та кога въстане робът.

в редовете на борбата.

да си найда и аз гробът.

и по нататък: апотеоз на смъртта саможертва!

Но... стига ми тая награда -

да каже нявга народа.

Умря сиромах за правда,

за правда и за свобода!