Откакто се помня, комунистите и левичарите на тази планета винаги използват глаголи и термини свързани с бой. Те винаги се “борят” за мир, за просперитет, участват в “битки” за равенство, справедливост и разпределяне на чужди пари, “воюват” за нечии права. Обикновено за специални и изключителни права и привилегии за сметка на отказ от задължения.

Те винаги тръгват в “бой последен е тоз”, драматично падат в “неравна борба”, готвят се “да дадат отпор”, сразяват врага, забиват копието в сърцето на класовия противник, громят и експроприират буржуите, рушат цитаделите на капитала, късат окови. Защо са толкова войнствени тези хора? Дори защитничката на пролетариата Корнелия иска да се бие с Борисов mano a mano. По мъжки в коридора до тоалетните на Народното Събрание. Що не вземат да построят нещо смислено и полезно за широките народни маси тези хора?

Източните болшевики знаеха само как да произвеждат оръжия за война, а сега зелените им идеологически братя по социално инжинерство на Запад са се запретнали да воюват срещу климата. Резултатът естествено ще бъда “разгромът” на икономиката и на сегашната цивилизация в името на “светлото бъдеще” и “прогреса”.

Като се замисли човек, то и Ленин и Троцки точно това казваха: “Дори да се наложи да унищожим 99 от 100 жители на старото буржуазно общество в името на Новия Човек с главна буква, това е истинската цел на революцията!” Така че битката, борбата, боят за “Човека”срещу човечеството продължава до “окончателната победа”. Революционната борба не знае умора.